Определение № 6679 от 03.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5062/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. Н. А. срещу Определение № 1501/17.04.2024 г. на Административен съд (АС) – Пазарджик, постановено по адм. дело № 263/2024 г. С обжалваното определение е: оставена без уважение молбата на Н. Н. А. за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса за обжалване на определение по адм. дело № 263/2024 г. на АС – Пазарджик; оставена без уважение молбата на Н. Н. А. за предоставяне на правна помощ по адм. дело № 263/2024 г. на АС – Пазарджик. Частният жалбоподател обжалва определението като неправилно поради нарушение на материалния закон. Твърди, че е правно неграмотен и че не получава никакви доходи. Моли обжалваното определение да се отмени. С молба вх. № 3939/29.04.2024 г. по описа на АС – Пазарджик е направил искане за освобождаване от такси и разноски за разглеждане на частната му жалба и за предоставяне на правна помощ. Към молбата е приложил декларация по чл. 83, ал. 2 от Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК) и по чл. 23, ал. 3 от Закона за правната помощ (ЗПП). Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При разглеждането и по същество съдът намира следното: За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд по отношение на искането за освобождаване от държавна такса е приел, че предвид постъпилата справка от началника на Затвора – [населено място] за доходите, семейното положение, трудовата заетост, възрастта и здравословното състояние на Н. Н. А. не са налице основания за освобождаването му от заплащане на държавна такса за обжалване на Определение № 1192/26.03.2024 г. на АС – Пазарджик, постановено по адм. дело № 263/2024 г. По отношение искането за предоставяне на правна помощ е приел, че предоставянето на правна помощ, предвид незадължителния ѝ характер в съдебното производство по административни дела, не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла за лицето с оглед естеството на производството и интересите на правосъдието на налагат предоставянето на правна помощ. Определението е недопустимо. Съдът се е произнесъл по искане за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ без да е бил сезиран преди това с жалба срещу постановеното от него Определение № 1192/26.03.2024 г. по адм. дело № 263/2024 г. Видно е с оглед посоченото в нея, че молба вх. № 3237/08.04.2024 г. по описа на АС – Пазарджик, рег. № 94-Н-73/05.04.2024 г. по описа на Затвора – [населено място], е такава, с която се иска освобождаване от такси и разноски, и предоставяне на правна помощ. Същата обаче не е жалба срещу Определение № 1192/26.03.2024 г. на АС – Пазарджик, постановено по адм. дело № 263/2024 г. В нея въобще няма изразена воля от странна на г-н Н. да обжалва определението. В същата се посочва, че се иска освобождаване от такси и разноски, както и да му се назначи като служебен адвокат по възможност адв. П. Грозданова. Извън посоченото, че молбата е относно Определение № 1192/26.03.24 г. по адм. дело № 263/2024 г. на АС – Пазарджик, не е посочено, че това определение се обжалва, нито дори, че назначаването на посочения от лицето адвокат, като съдебен защитник се иска, за да се обжалва определението на АС – Пазарджик. В кориците на делото не се съдържа жалба на Н. Н. А. срещу Определение № 1192/26.03.2024 г. на АС – Пазарджик, постановено по адм. дело № 263/2024 г, за да може съдът да е сезиран с жалба и съответно да има правомощията по чл. 213а, ал. 3 АПК. На основание чл. 212, ал. 2 и чл. 213а, ал. 7, вр. чл. 231 АПК за настоящото производство не се дължи държавна такса и частната жалба не следва да се приподписва от адвокат, поради което молба вх. № 3939/29.04.2024 г. по описа на АС – Пазарджик на Н. Н. А. е безпредметна. Предвид изложеното обжалваното определение, като недопустимо ще следва да се обезсили и производството по делото да се прекрати. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение