Определение № 391 от 30.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4377/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 223/ 30.05.2016 г. по гр. д. № 98/ 2016 г., с което Смолянски окръжен съд, потвърждавайки решение № 430/ 12.12.2015 г. по гр. д. № 825/ 2014 г. на Смолянски районен съд, отхвърля исковете на основание чл. 76 ЗС Р. М. П. да бъде осъден да предаде на Р. А. Ч. и на Г. П. Ч. владението върху един урегулиран поземлен имот (УПИ) в [населено място], заедно с построената в него паянтова жилищна сграда.

Решението се обжалва от Р. и Г. Ч. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по въпросите:

1. Длъжен ли е съдът да се произнесе по иска на предявеното основание, както и да се произнесе по предмет, с който не е бил сезиран, когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала?

2. Налице ли е насилствено отнемане на владението върху вещ, когато се употреби физическо насилие и върху самата вещ? и

3. Дали отсъствието на владелеца към момента на отнемане на вещта представлява отнемане на владението по скрит начин по смисъла на чл. 76 ЗС?

Касаторите искат допускане на касационният контрол по първия (процесуалноправен) въпрос за проверка допустимостта на решението, а по останалите два (материалноправни) – за проверка на неговата правилност. Позовават се на допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Оплакванията по същество са, че решението е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявени искове по чл. 76 ЗС и не е разгледал предявените по чл. 75 ЗС и неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендират разноските по делото.

Ответникът Р. П., ответник и по касация, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбите с допустим предмет (цената на исковете надхвърля 5 000 лв.), при надлежна процесуална легитимация (касатори са ищците по отхвърлените искове), спазен срок по чл. 283 ГПК и наличието на всички останали предпоставки за тяхната редовност и допустимост. Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата допустимост, макар и не по повдигнатия първи въпрос, а в изпълнение на служебните правомощия на настоящата инстанция (т. 1 ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС). Съображенията са следните:

В исковата и уточнителна молба от 25.02.2015 г. касаторите обосновават дирената съдебна защита с твърденията, че са във владение на имота от 1969 г. На 15.12.2013 г. ответникът по касация нахлува в него, премахва вратата, извежда добитъка от стопанската постройка (крава, магаре и кокошки) и поставя своя желязна врата. Заварява я с електрожен. По това време касаторите са в свой вилен имот в друго населено място. Искането е ответникът по касация да бъде осъден да им предаде владението на имота.

По делото е приложено въззивно решение по гр. д. № 73/ 2014 г. на Смолянски окръжен съд, с което на основание чл. 108 ЗС е признато за установено по отношение на касаторите, че ответникът по касация е собственик на процесния имот и те са осъдени да му предадат владението. Съдебното дирене пред въззивната инстанция, разгледала иска по чл. 108 ЗС, е приключило на 14.03.2014 г., а решението по чл. 108 ЗС е влязло в сила на 08.04.2014 г.

Настоящият състав не намира повдигнатият от касаторите процесуалноправен въпрос да има претендираното значение. Правната квалификация на разгледаните (и отхвърлени) с обжалваното решение искове съответства на твърденията и петитума, с които касаторите са обосновали своето искане за съдебна защита. Те покриват хипотезиса на чл. 76 ЗС. Материалноправната норма дава искова (посесорна) защита на владелеца, от когото недвижимата вещ е отнета по скрит начин с възможност да поиска да му бъде върната от лицето, което я е отнело.

При влязлото в сила решение между същите страни по приключилото дело по чл. 108 ЗС процесуалноправният въпрос, който обуславя допустимостта на въззивното решение, е различен. Въпросът е: Допустим ли е искът по чл. 76 ЗС при влязло в сила решение по чл. 108 ЗС, с което на основание чл. 108 ЗС лицето, предявило владелческия иск, е осъдено да предаде имота на ответника по него, а искът по чл. 76 ЗС се основава на факти, настъпили до приключване на съдебното дирене в производството по влязлото в сила решение по чл. 108 ЗС? На настоящия състав не е известна съдебна практика на ВКС по този въпрос. Налице е и допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По него обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за допустимост.

Излишно е да се подлагат на обсъждане въведените основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол откъм проверката за неговата правилност. Касационните оплаквания, които стоят зад двата материалноправни въпроса, ще бъдат разгледани в решението по чл. 290 – 293 ГПК след преценка, че въззивното решение е допустимо.

При тези мотиви, съдът