Определение № 981 от 31.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 724/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Oбразувано по касационната жалба вх.Nо 15526/13.05.2011 година на Кмета на [община], област В. Б. Н., приподписана от ст.юриск. Ж.С. срещу въззивно Решение Nо 316 от 21.03.2011 година по гр.възз.д. Nо 32/2011 година на ОС-Варна. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил Решение Nо 3346/ 22.10.2010 година по гр.д. Nо 11043 /2009 година на РС- Варна и е постановил ново, с което е прието, на основание чл. 124 ал.1 ГПК, за установено по отношение на Общината, че ищците-Г. С. А., С. В. К., К. В. К., И. С. Ж. и В. К. М. са собственици на реална част на недвижим имот-представляващ УПИ * – за спорт в кв. 13 [населено място], [община] целият с площ от 8 528 кв.м., която част е от 3 058 кв.м., съгласно обозначените точки по заключение на вещо лице.Присъдени са разноски по делото. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно,поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се поддържа с довод, че съществените процесуални въпроси по които се е произнесъл съда са: за допустимостта владението на реална част от недвижим имот за се счита за владение на идеална част от парцел и възможността тази част да се придобие по давност,за допустимостта съдът да измести правилата на доказателствената тежест и необходимостта владелецът, който се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност да докаже в хода на съдебния процес, че е демонстрирал намерението си за своене на имота по отношение на действителния собственик, разрешение в смисъл противоречащ на този, съответно по Решение Nо 673/21.02.1983 година на ВС-I отд., Решение Nо 2743/07.07.1983 г. на ВС-I отд., на Решение Nо 6 от 22.01.2009 година по тр.д. Nо 4769/2007 година на ВКС- IV отд., Решение Nо 1296/17.12.2008 година по гр.д. Nо 5083/2007 го. на ВКС и Решения Nо 93/ 08.04.2008 година по гр.д. Nо 308/2007 година на ОС-Русе и Решение Nо 71/ 13.03.2009 година по гр.д. Nо 32/2009 година на ОС- Стара Загора. В срока по чл. 278 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от адв. М. К.-АК В. като пълномощник ищците, с който се оспорва наличието на основания за допустимост на касационното обжалване, както и основателността на доводите за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и на основание 280 ал.2 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването за наличие на цена на вещния иск над 5000 лв. След преценка на релевираните основания за допустимост на касационното обжалване, изведените процесуално-правни въроси и приложената съдебна практика, настоящият състав намира, че е налице основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК по обобщеният процесуално правен въпрос, без този за преценката на всички доказателствата по делото, който проблем по принцип е относим към законосъобразността на съдебния акт. Цитираните /и съответно приложение / решения на състави на ВС, ВКС и окръжни съдилища сочат, че по поставения, безспорно обуславящ изхода на делото процесуално-правен въпрос от гл.т. на начин на формиране на вътрешното убеждение на базата на преценка на доказателствата по делото при съблюдаване на принципите на граждански процес, е разрешем в смисъл, различен от този по обжалваното решение, поради принципно различие на възприемане на процесуалните и материално-правни предпоставки на придобната давност и доказване на правно релевантните за този институт факти. При допускане на касационо обжалване, страната касатор дължи заплащането и пропорционална държавна такса, която съгласно чл. 18 ал.2. 2 на Тарифата за държавните такси.../ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр. с чл. 71 ГПК, определена в конкретния случай в размер на 72 лв. / седемдесет и два лева /, вносима от касатора по сметка на ВКС. По изложените съображения и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия