Определение № 10126 от 27.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8733/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Р. И. Д., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – [населено място], срещу Определение № 8560 от 13.06.2024г., постановено по адм.д.№ 1488/2024 г. по описа на Административен съд – София град, с което на основание чл.213а, ал.2 във вр. с чл.215,т.4 от АПК е оставена без разглеждане касационната жалба на Р. И.. Д. с вх. № 8914/06.06.2024г. срещу Решение № 2779 от 25.04.2024г. на АССГ по същото адм.д. № 1488/2024 г. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение и иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Върховният административен съд намира частната жалба за допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение на АССГ, постановено в производство по чл.213а от АПК, е оставена без разглеждане касационната жалба на Р. И. Д., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора – [населено място], срещу Решение № 2779 от 25.04.2024г. на АССГ по същото адм.д. № 1488/2024 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № Л-517/29.01.2024г. на Главния директор на ГДИН, съдържаща отказ същият да бъде преместен в Затвора-Белене, Затвора- Плевен и Затвора – Ловеч. За да стигне до този правен резултат, административният съд се е позовал на специалната разпоредба на чл.62, ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража / ЗИНЗС/, съгласно която заповедите за преместване или отказът за преместване на лишените от свобода подлежат на оспорване по реда на АПК пред административния съд по местоизпълнение на наказанието, като решението на съда е окончателно- т.е. касационната жалба е недопустима като насочена срещу съдебен акт, неподлежащ на касационно обжалване по смисъла на чл.215, т.4 от АПК. Обжалваното определение № 8560 от 13.06.2024г., постановено по адм.д.№ 1488/2024 г. по описа на Административен съд – София град е правилно. Обосновано административният съд е констатирал, че касационната жалба вх. № 8914 / 06.06.2024г.е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на съдебен контрол по смисъла на чл.215,т.4 във вр. с чл.213а, ал.7 вр. ал.2 от АПК и правилно е оставил тази касационна жалба без разглеждане. Специалната процесуална норма на чл.62, ал.3 от ЗИНЗС императивно въвежда едноинстанционност на съдебното производство по обжалване на заповедите на главния директор на ГДИН, с които се отказва преместването на лишен от свобода от един затвор в друг и изключва касационното обжалване на постановените в това производство съдебни решения. По горните съображения АССГ правилно е оставил касационната жалба без разглеждане като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение