Определение № 479 от 17.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 326/2010 г.

Производство по чл.274, ал.3 от ГПК. Жалбоподателката В. Ц. И. от гр. В. е обжалвала определение № 135/17.02.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 84/2010 г. на В. окръжен съд, с което е потвърдено определението на В. районен съд от 15.12.2009 г. по ч.гр. дело № 1752/2009 г., с което пък е оставено без разглеждане възражението й против заповед за изпълнение №1040 от 21.07.2009г. и искането й за спиране на принудителното изпълнение на заповедта, както и връщане на частната й жалба срещу същото разпореждане за допуснатото незабавно изпълнение. Допускането до касационно обжалване частната жалбоподателка обосновава с чл.280, ал.1, т.3 от ГПК и сочи като релевантен за спора въпрос спазването на преклузивния двуседмичен срок за подаване на възражение и частна жалба срещу заповедта за незабавно изпълнение. Ответникът ЗК“Български имоти” АД, гр. С. не взема становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна, имаща право на такава, срещу определение на въззивен съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение, по своя характер преграждащо производството по делото. За да бъде допусната до касационен контрол за частната касационна жалба, съгласно чл.274, ал.3 от ГПК, трябва да са налице някои от предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК. Изпълнено е изискването на чл.280, ал.1 ГПК жалбоподателят да посочи релевантния за спора процесуален въпрос. Не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – поставеният от касатора въпрос да е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото. За да потвърди определението на първоинстанционния съд, въззивният е приел, че е налице редовно връчено обявление на съдебния изпълнител на частната жалбоподателка на 16.10.2009 г., заедно със заповедта за изпълнение, при спазване на разпоредбата на чл.418, ал.5 от ГПК. Доколкото, считано от тази дата тя не е спазила двуседмичния преклузивен срок по чл.419, ал.1 и 2 от ГПК за подаване на частната жалба и възражението срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, същата като просрочена е била върната. Цитираните разпоредби по връчване и изтичане на съответните срокове са ясни, не се нуждаят от допълнително тълкуване, по приложението им има непротиворечива съдебна практика, което изключва допълнителната предпоставка за допустимост по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Съгласно т.4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен във въззивното решение / определение/ е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточното тълкуване на съдебната практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения на законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им. В случай преценката за спазването на преклузивния срок по чл.419, ал.1 ГПК е направена от съдилищата на базата на конкретните факти – представените от ЧСИ документи за връчване на призовката за доброволно изпълнение заедно със заповедта за изпълнение. Водим от изложеното ВКС, Търговско отделение, Първо отделение в настоящия си състав