Решение № 144 от 06.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 889/2010 г.

Производството е по чл. 307,ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба на И. Х. Х. от гр. К. за отмяна на влязлото в сила решение №104/07.06.2007 год. на Окръжен съд гр. Б. по гр.д. № 636/2006 год., с което родителските права на малолетните деца Л. И. Х. и Р. И. Х. са предоставени на тяхната майка Б. Н. Г. и е постановено същите да живеят при нея; на бащата И. Х. Х. е определен режим на лични контакти с децата и същият е осъден да им заплаща издръжка; отхвърлени са предявените от него насрещни искове за упражняване родителските права върху децата и за издръжка. При проверка допустимостта на молбата за отмяна, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о, приема следното: Отмяната се иска на осн. чл. 303,ал.1,т.2 ГПК като молителят твърди, че с решение №490 от 26.05.2009 год. по НАХД №707/2009 год. на бургаския районен съд ответницата по молбата Б. Н. Г. е призната за виновна в това, че на 23.04.2007 год. в гр. Б. в съдебно заседание пред Окръжен съд – Бургас по гр.д. № 636/2006 год. съзнателно се е ползвала от неистински частен документ - професионална атестация, издаден от управителя на „Р” ЕООД гр. К.. Твърди, че решението, чиято отмяна се иска, се е основало на този документ. С оглед на това счита, че в случая са налице две от хипотезите на чл. 303,ал.1,т.2 ГПК,а именно че решението се основава на документ, за който по надлежния ред е установено, че е неистински и че ответницата е извършила престъпно действие във връзка с решаването на делото, доколкото е представила и ползвала като доказателство по него процесния неистински документ. Изпълнена е процедурата по чл.306,ал.3 ГПК като с разпореждане № 1120/12.05.2010 год. първоинстанционният съд е изпратил преписи от молбата и доказателствата към нея на ответницата Б. Н. Г., която не е взела становище по нея. Молбата е подадена в срока по чл. 305,ал.1,т.2 ГПК: Решението, на което молителят се позовава за да обоснове хипотезата по чл. 303,ал.1,т.2 ГПК е влязло в сила на 15.01.2010 год., когато е потвърдено с решение по ВНАХД № 149/2009 год. на Бургаския окръжен съд, и последното е окончателно. Молбата е депозирана пред първоинстанционния съд на 31.03.2010 год. Следователно същата е подадена в рамките на законоустановения преклузивен срок от три месеца. С оглед на изложеното, молбата за отмяна е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,