Определение № 74 от 27.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3453/2016 г.

Производството е по чл. 250 ГПК. Е. И. К. е подала молба за допълване на определение № 281 от 16.12.2016 г., постановено по делото, с прекратяване производството по предявения иск за делба и на останалите движими вещи по исковата молба извън тези, предмет на касационното производство. За да се произнесе по искането съдът взе предвид следното: Срещу касаторката К. е бил предявен иск от бившия й съпруг Р. Т. за делба на движими вещи, описани в 72 пункта в исковата молба. С решение № 2986 от 16.04.2015 г. по гр. д. № 1554/2014 г. е допусната делба на вещите по т. т. 1- 4, от 17 до 19, 21, 22, 24, 26, 29, 31, 34, 35, 54, 60, 61, 69 и 71. По отношение на останалите вещи исковете са бил отхвърлени. Срещу решението са подадени въззивни жалби от К., в частта, с която е допусната делба на вещите по т. т. от 17 до 17-19, 21, 22, 24, 26, 29, 31 34, 35, 54, 60, 61, 69 и 71 и от ищеца Т., в частта, с която исковете за делба на движими вещи са отхвърлени. Решението в частта, с която е допусната делба на вещите по т. т. 1-4 (моторни превозни средства и ремарке) като необжалвано е влязло в сила. С въззивното решение жалбите са намерени за неоснователни и е потвърдено първоинстанционното решение изцяло. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба само от К., поради което решението в частите, с които са отхвърлени исковете за делба на вещите извън изброените пунктове, е влязло в сила на 26.02.2016 г. по отношение на Т. и на 11.04.2016 г. по отношение на К.. Е. К. е подала касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното, с което е допусната делба на вещите по т. т. 17-19, 21, 22, 24, 26, 29, 31, 34, 54, 60, 61 и 71 на 11.04.2016 г. С молба вх. № 2342 от 23.06.2016 г. Т. е заявил, че с К. са сключили на същата дата 23.06.2016 г. договор за доброволна делба на вещите, за които е допусната делба, като решението в тази част е било предмет на въззивна жалба, подадена от К., но е потвърдено от въззивния съд. Предмет на спогодбата са и други движими вещи (три моторни превозни средства и едно ремарке за лек автомобил), за които е била допусната делба с първоинстанционното решение и като необжалвано в тази част то е влязло в сила. На това основание той заявява, че оттегля иска за делба на вещите описани в молба и съответстващи на тези по т. т. 17-19, 21, 22, 24, 26, 29, 31, 34, 54, 60, 61 и 71 от исковата молба, поради което моли касационното производство да бъде прекратено и обезсилено първоинстанционното и въззивно решение в частта относно тези вещи. Заявил е че оттегля исковете за делба и по отношение на останалите вещи, за които решението е влязло в сила. С молба вх. № 2344 от 23.06.2016 г. Е. К. е потвърдила изложеното в молбата на Т. и е заявила, че е съгласна производството по делото да се прекрати като се обезсилят решенията на първоинстанционния и въззивния съд в тези части. Поради оттегляне на исковете за делба на движимите вещи, въззивното решение по които са предмет на касационно обжалване, с определение № 281 от 16.12.2016 г., допълнено с определение № 36 от 21.02.2017 г. е прекратено касационното производство и обезсилени първоинстанционното и въззивното решение в частите, с които е допусната делба на вещите по т. т. 17-19, 21, 22, 24, 26, 29, 31, 34, 54, 60, 61 и 71. С молба вх. № 2367 от 01.03.2017 г. Е. К. иска да се допълни определението за прекратяване на делото като се прекрати производството в частта по исковете за вещите, за кои които първоинстанционното решение, с което исковете са уважени, като необжалвано е влязло в сила и по исковете за делба на вещи, за които те са отхвърлени и въззивното решението, с което е потвърдено първоинстанционното в тази част като необжалвано с касационна жалба е влязло в сила. Искането е неоснователно. Отказът от иск е изявление на ищеца, с което той уведомява съда, че не поддържа занапред иска си, тъй като той е неоснователен. Една от правните последици е десезиране на съда с правния спор. Когато това изявление се прави пред въззивната или касационна инстанция то я задължава да обезсили обжалваното решение – чл. 233 ГПК. Предмет на касационното производството по делото е било възизвното решение, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното, с което е допусната делба на движимите вещи посочени в определение № 281 от 16.12.2016 г., допълнено с определение № 36 от 21.02.2017 г. и съответстващи на т. т. 17-19, 21, 22, 24, 26, 29, 31, 34, 54, 60, 61 и 71 от исковата молба. Съобразно това волеизявлението за отказ от исковете е допустимо само по отношение на вещите, за които първоинстанционното и въззивно решения не са влезли в сила, поради това, че са били предмет на касационно обжалване. В останалите части въззивното решение не е било предмет на касационно обжалване, то е влязло в сила. Правото да се направи отказ от исковете за делба на движимите вещи може да се упражни във въззивната или касационна инстанция, само по отношение на тези искове, които са предмет на разглеждане в касационното производство, тъй като само по отношение на тях е налице висящ спор, с който е сезиран съда. По изявлението на Т., направено в молба вх. № 2342 от 23.06.2016 г., за оттегляне на исковете за делба на вещите, извън тези, които са били предмет на касационното производство, компетентен да се произнесе е Ботевградски районен съд, пред когото е висящо производството по делото по отношение на движимите вещи по т. т. 1 – 4 от исковата молба, за които е допусната делба и решението в тази част като необжалвано е влязло в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.