Решение № 7782 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14689/2019 г.

Решение № 7782 от 18.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14689/2019 г., I о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Н. Паньовски, [населено място], приподписана от адв. Митев, против Решение № 539 от 16.10.2019 г., постановено по адм. дело № 689/2019 г. по описа на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата на касатора против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 15/06/1/0.0.2530/2/01/04/01 с изх. № 01-153-6500/134 от 04.04.2019 г. на Директора на Областна Дирекция на ДФ "Земеделие" – гр. Плевен и в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 100 лв. С доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и бланкетно твърдение за допуснати съществени нарушения на процесуалния такъв, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и второ от АПК, се претендира отмяна на решението. Ответникът – Директор на Областна Дирекция на ДФ "Земеделие" – гр. Плевен – оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Христова, по съображения, изложени в писмен отговор, и заявява искане да бъде оставено в сила решението на административния съд, както и да му бъдат присъдени разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – Плевен е бил АУПДВ № 15/06/1/0.0.2530/2/01/04/01 от 04.04.2019 г. на Директора на Областна Дирекция на ДФ "Земеделие" – гр. Плевен. С него на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 предл. първо вр. чл. 3, ал. 3, изр. първо, във вр. с чл. 3, ал. 2, т. 2 изр. първо и чл. 24, ал. 2, т. 4 от Договор № 15/06/1/0.0.2530 от 15.09.2016 г., респ. чл. 45, т. 6 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 1 предл. първо във вр. с чл. 34, ал. 4 във вр. с ал. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1. "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г. /Наредба № 14/2015 г./ е отказано изцяло изплащането на финансова помощ в размер общо на 24 447, 50 лева, представляваща второ плащане по Договор № 15/06/1/0.0.2530 от 15.09.2016 г., прекратен е същият договор и е установено задължение на Н. Паньовски за възстановяване на полученото първо плащане по сключения договор в размер на 24 447, 50 лева със законната лихва от 03.06.2018 г. Фактическото основание, посочено в акта, е неподаването на заявление за второ плащане съобразно правилото на чл. 34 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., окомплектовано с всички документи, изискуеми по Приложение № 7 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., в определения в договора срок – 01.07.2018 г., почивен ден, т. е. до 02.07.2018 г. В последствие с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 15/06/1/0.0.2530/2/01/04/01#1 от 14.06.2019 г. на Директора на ОД на ДФ "Земеделие" - гр. Плевен е допусната поправка на фактическа грешка в процесния АУПДВ, като вместо "ведно със законната лихва върху тази сума от 03.06.2018 г. " да се чете "ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.07.2018 г. ". Този акт е бил редовно връчен и не е подадена жалбата против същия. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо, а АУПДВ е издаден от компетентен административен орган с възложени правомощия от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" съгласно заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 г. на основание чл. 20а, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ в приложимата редакция, при липсата на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и при правилно приложение на материалния зако. За да възприеме материалната законосъобразност на оспорения АУПДВ, съдът е приел, че безспорно по делото е установено, че не е спазено изискването на чл. 34, ал. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г., доколкото липсва подадено лично от бенефициера заявление за второ плащане, окомплектовано с изискуемите се документи по Приложение № 7 към същия подзаконов нормативен акт, в срока указан в сключения договор. В тази връзка е отрекъл при конкретно установените факти по делото възможността заявлението да се подаде чрез упълномощен представител /каквато правна възможност, но само в предвидените хипотези установява, чл. 22 от Наредба № 14/2015 г. /, отделно за лицето явило се на дата 29.06.2018 г., за да подаде от името на Паньовски заявката за второ плащане, липсва "изрично" пълномощно, а и самата заявка е страдала и от други нередовности, съобразно констатациите в нарочно съставения Контролен лист. На следващо място е отречена и тезата на жалбоподателя за наличието на извънредно обстоятелство по смисъла на § 1, т. 15 от ДР на Наредба № 14/2015 г., а и на чл. 2 § 2 от Регламент № 1306/2013 г., а именно пребиваването му в затвора за излежаване на наказания "лишаване от свобода" за периода от 27.06.2018 г. до 21.12.2018 г., в който влиза и крайният срок за подаване на заявката за второ плащане. Отделно от това е посочено и че не е изпълнено задължението по чл. 38, ал. 5 от Наредба № 14/2015 г. Прието е, че е спазен и принципът на съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, с аргументи, че макар и отговорността за неизпълнение на посоченото задължение да е "неоправдано тежка", то тя е нормативно установена и е била известна на лицето и с подписването на договор се е задължил да спазва всички изисквания, вкл. и процесното такова. Настоящият съдебен състав преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 166, ал. 1 ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и процесното на основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Чл. 166, ал. 2, изречение второ ДОПК регламентира, че ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. Според ал. 3 на чл. 27 ЗПЗП Разплащателната агенция /РА/ е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз, а според ал. 5, изречение първо вземанията на РА, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Нито в чл. 27, нито в чл. 20а ЗПЗП в действащата към датата на издаването на процесния АУПДВ редакция /преди изменението в ДВ бр. 51/2019 г. и създаването на новите алинеи 5 и 6 на чл. 20 а, които влизат в сила на 28.06.2019 г. / е определен органът, който издава АУПДВ по реда на ДОПК. По аргумент на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП и определението в пар. 1, т. 13 ДР ЗПЗП РА е съответната администрация по смисъла на чл. 166, ал. 2, изречение последно ДОПК, а според чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е ръководител на РА. От изложеното следва, че изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" не е компетентният орган, който да издаде АУПДВ, тъй като неговата компетентност е ограничена с чл. 166, ал. 2 ДОПК до това да определи компетентния орган, който да го издаде. Както е посочено и в мотивите на ТР № 4 от 22.04.2004 г. по адм. д. № ТР-4/2002 г., ОСС на ВАС, възможността за делегиране на административни правомощия се характеризира с няколко принципни ограничения, първото от които е това, че никой не може да делегира правомощия, които не притежава. Въпреки непрецизността на текста на заповед № 05-РД/286 от 01.02.2017 г., според който на основание чл. 20а, ал. 4 ЗПЗП изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" делегира на директорите на Областните дирекции да издават АУПДВ, това само по себе си не обуславя извод за липсата на компетентност у издателя на акта. Извън изложеното, съгласно пар. 5 от ПЗР на ЗИД ЗПЗП, обн. ДВ бр. 51/2019 г. разпоредбите на § 2, т. 4 и 5 относно чл. 20а, ал. 5 и 6 се прилагат и по отношение на решения за налагане на финансови корекции и актове за установяване на публични държавни вземания, издадени до влизането в сила на този закон. По приложението на материалния закон: Според чл. 34 от Наредба № 14/2015 г. задължение на ползувателят на помощта е да подаде заявка за второ плащане не по-късно от посочения в заявлението за подпомагане и договора за предоставяне на финансова помощ срок и не по-рано от един месец преди изтичането му, която заявка следва да е по образец и окомплектована всички изискуеми документи съгласно приложение № 7. Съгласно общото правило на чл. 22, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 14/2015 г. документите, приложени към заявката за плащане, трябва да бъдат представени в оригинал, нотариално заверено копие или копие, заверено от кандидата/ползвателя; в случай на представяне на заверени от кандидата/ползвателя копия на документи оригиналите се осигуряват за преглед от служител на РА, а отделно от това и следва да са подадени "лично от кандидата". Изискването за лично явяване и подаване на заявката за второ плащане, ясно личи и от нормата на чл. 35 от Наредба № 14/2015 г., съгласно която проверката на документите по чл. 34, ал. 1 се извършва от РА в "присъствието на ползувателя на помощта" /ал. 1/, при установена липса или нередовност на документите по ал. 1 заявката за плащане не се приема, а документите се връщат на ползвателя на помощта, заедно с писмено изложение на липсите и нередовностите" /ал. 2/. Всъщност единственото изключение от правилото на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Наредба № 14/2015 г. е дефинирано в ал. 2 на същата норма, съгласно която "Изискването по ал. 1, т. 2 не се прилага за ползватели на помощта, които трябва да подадат заявка за второ плащане и за които е настъпила временна неработоспособност, налагаща болничен престой, поради: общо заболяване, злополука, професионална болест, лечение в чужбина, санаторно-курортно лечение, карантина, гледане на болен или на карантиниран член от семейството, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина; бременност и раждане. Временната неработоспособност се удостоверява с болничен лист, представен в РА до три дни след датата на издаването му. ", в която хипотеза, съгласно правилото на ал. 3 "документите по ал. 1 могат да бъдат подадени от лице, упълномощено с нотариално заверено изрично пълномощно. ". Посочените нормативни изисквания са изрично залегнали и като задължение на ползувателят на помощта, съгласно чл. 14, ал. 3 от Договора. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1, предл. първо от Наредба № 14/2015 г. ползвателят на помощта няма право да получи второто плащане по чл. 10, т. 2 и дължи връщане на полученото по чл. 10, т. 1 първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ ведно със законната лихва към него, изчислен за период посочен в договора, когато не е подал заявка за второ плащане, окомплектована с всички изискуеми съгласно приложение № 7 документи, в срока, посочен в договора за предоставяне на финансова помощ. Същият е текстът и на чл. 9, ал. 1, т. 1, предл. първо от сключения между ДФ "Земеделие" и Н. Паньовски договор от 15.09.2016 г. При така посочената нормативна база неоснователни се явяват възраженията на касатора, че същият е спазил изискването за подаване на заявката за второ плащане, окомплектована с всички изискуеми документи по Приложение № 7 в срока, посочен в договора – в случая до 02.07.2018 г. – безспорно ползувателят на помощта не се е явил лично в посочения срок, явил се е упълномощен и с то с общо /а не изрично/ пълномощно представител /л. 186 при липсата на някоя от хипотезите на чл. 22, ал. 2 от Наредба № 14/2015 г., а отделно от това съгласно съставения Контролен лист са констатирани и други пропуски в депозираните документи по Приложение № 7, поради което и същото не е било прието /така и правилото на чл. 34, ал. 2 от Наредба № 14/2015 г. /, след което липсват доказателства лицето да се е възползвало от възможността по чл. 34, ал. 3 от Наредба № 14/2015 г. Или дори и да се приеме, че в конкретиката на казуса е било мислимо подаването на заявката за второ плащане чрез нарочно упълномощен за целта представител, то не са били изпълнени условията за изрично упълномощаване и за надлежно окомплектоване на заявката /чл. 22, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14/2015/, респ. тези нередности /редовно констатирани съобразно изискването на чл. 35, ал. 2 от Наредба № 14/2015 г. /, не са били отстранени и не е подадена нова заявка съобразно правилото на чл. 34, ал. 3 от Наредба № 14/2015 г. Необоснована се поддържа и тезата за приложение правилото на чл. 38, ал. 4 от Наредба № 14/2015 г. и чл. 19, ал. 3 от договора, според които при неизпълнение на задължения в случай на непреодолима сила или извънредни обстоятелства ползвателят не възстановява полученото първо плащане по договора за предоставяне на финансова помощ, но няма право да получи второто плащане. Пар. 1, т. 15 от ДР на Наредба № 14/2015 г. препраща към чл. 2, пар. 2 от Регламент ЕС № 1306/2013, според който за целите на финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства" могат да бъдат признати по-специално в следните случаи: а) смърт на бенефициера; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера; в) тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; г) случайно унищожение на постройките за животни на стопанството; д) епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефециера; е) отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. Макар и принципно основателен да е доводът на касатора, че съгласно Съображение 5 от Регламент № 1306/2013 така посоченият списък да е неизчерпателен, както и че тези органи "следва да вземат решения относно непреодолима сила и извънредни обстоятелства за всеки отделен случай въз основа на относими доказателства и като прилагат понятието за непреодолима сила от гледна точка правото на Съюза в областта на селското стопанство, включително съдебната практика на Съда. ", то не може привеждането на изтърпяването наказание "лишаване от свобода" при конкретните факти по делото да бъде приравнено нито на "непреодолима сила", нито на "извънредно обстоятелство" по смисъла на посочените легални определения. От данните по делото не може да се приеме, че неспазване на посоченото нормативно изискване се дължи на "извънредни и непредвидими, външни за икономическия оператор обстоятелства, чиито последици не са могли да бъдат избегнати, въпреки положената дължима грижа", за да се приеме хипотезата било то на "непреодолима сила" /както е дефинирана същата например в т. 58 и цитираната там съдебна практика на Решение на СЕС от 17 Декември 2015 г., по дело С-330/14, а съответства на трайно установената национална съдебна теория и практика касателно това понятие/, или на "извънредно обстоятелство" в контекста и на легалното определени на тези понятия дадено по-горе. В тази връзка както правилно е посочил и съставът на административния съд още на 19.06.2018 г. лицето е било наясно с последиците от одобреното от съда споразумение по чл. 381 от НПК, като привеждането на 27.06.2018 г. в изпълнение наложеното наказание "лишаване от свобода" не може да бъде квалифицирано като събитие от извънреден характер, чиито последици да не е могъл да преодолее при полагане на необходимата грижа, а твърденията за някакви процесуални действия, предприети спрямо подсъдимия, които да са му попречили да стори това, са изцяло голословни, още повече че спрямо него е била взета мярка за неотклонение "подписка", която не е била променяна. В този контекст, разпоредбата на чл. 38, ал. 5 от Наредба № 14/2015 г. предвижда, че ползвателят или изрично упълномощен от него представител е длъжен писмено да уведоми РА за възникването на непреодолима сила и извънредни обстоятелства и да приложи достатъчно доказателства за това в срок до 15 работни дни от датата, на която е в състояние да го направи, което в конкретния случай не е и сторено. Неоснователно се поддържа в касационната жалба нарушение принципа на "съразмерност", дефиниран в чл. 6 от АПК. Правилото относно подаването на заявките за второ плащане в предвидения за това срок, всъщност цели изпълнение на задължението на административния орган да извърши съответните административни проверки, вкл. и такива във връзка с посещение на място за установяване на фактическото съответствие с представените документи и заявени данни, резултатите от които се вземат предвид при обработката на заявката за второ плащане, както това предвижда чл. 36, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба № 14/2015 г. Посоченото се подкрепя от съображение 23 на Регламент за изпълнение № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие. Съгласно това съображение, навременното подаване на заявленията за права на плащане от страна на бенефициерите е особено важно, за да могат държавите членки да определят правата на плащане. Поради това следва да се определи краен срок за подаване. Или в случая, след като е констатирал неизпълнение на задължението по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14/2015 г., при липсата на хипотезата на чл. 38, ал. 4 от Наредба № 14/2015 г., правопораждащо правомощието административният орган да откаже второ плащане и да иска връщане на първото такова, а и едностранно да прекрати сключения Договор на основание чл. 24, ал. 2, т. 4 от същия, първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е отхвърлил изцяло жалбата срещу издадения АУПДВ. По изложените мотиви оспореното първоинстанционно решение следва да се остави в сила. При този изход на спора, в полза на Държавен фонд "Земеделие" следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение