Определение № 240 от 14.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 164/2010 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. на в. р., град С., подадена от пълномощника му юрисконсулт Е. Р., срещу определение №14933 от 15.12.2009 г. по ч. гр.дело №11872/2009 г. на Софийския градски съд, с което е прекратено производството по делото поради това, че М. на извънредните ситуации е закрито и няма правоприемник. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. Неправилен е изводът, направен от въззивния съд, че М. на извънредните ситуации няма правоприемник. Според §63 /в сила от 24.11.2009 г./ от ПЗР ЗИДЗМВР М. на в. р. е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на М. на извънредните ситуации, закрито с Решението на Н. събрание за приемане на структура на Министерския съвет на Република България (ДВ, бр. 60 от 2009 г.), както и на документите, които не подлежат на архивиране по реда на Закона за Националния архивен фонд. По тази причина производството по делото неправлино е прекратено. Това налага отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на Софийския градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.