Определение № 4809 от 16.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12334/2023 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на директора на Национално тол управление към Агенция "Пътна инфраструктура" срещу протоколно определение от. 10.11.2023 г. по к.н.а.х.д № 424/2023 г. на Административен съд Благоевград, с което е спряно производството по делото до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С - 61/2023 г. Счита определението за неправилно. Обстоятелството, че и в двете дела става въпрос за съответствието на една и съща разпоредба от вътрешното право с правото на ЕС, не е достатъчно, трябва да се изследват и всички други релевантни факти по делото. В настоящия случай Административен съд - Благоевград не обсъдил връзката на двете дела, отчитайки особеностите на съответните нарушения, оспорените актове. Сочи, че вече има решение на СЕС от 22.03.2017 г. по съединени дела С-497/2015 г. и С-498/2015 г. относно отправено преюдициално запитване от Унгария за тълкуването на чл. 9а от Директива 1999/62 ЕО от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и допустимостта на производство, като процесното. Въпросите по висящото преюдициално запитване пред СЕС са аналогични на тези, по които вече СЕС се е произнесъл. Спирането на производството по делото е равносилно на отказ от правосъдие в обозрим срок. В случай, че бъде отправено искане за присъждане на разноски от ответника, счита, че не следва да се уважава. Настоящото производство има акцесорен характер и с неговото разрешаване не се приключва делото в съответната инстанция. Възлагането на разноски по делото следва да бъде извършено при приключването му, в зависимост от резултата по обжалване на акта. Евентуално прави възражение за прекомерност на претендирали разноски и намаляването им до минималния размер предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответната страна е представила писмен отговор. Счита частната жалба за недопустима, евентуално за неоснователна. От описанието на предмета на делото, направен от Административен съд - Хасково в неговото определение, с което е отправено е преюдициално запитване до СЕС и производството по делото е спряно до произнасянето на СЕС, става ясно, че предмет на преюдициалното запитване е системата от наказания, съдържащи се в българското законодателство относно нарушенията, свързани с ползването на републиканската пътна мрежа от превозни средства над 3,5 тона и задължението им да заплащат пътна такса за изминато разстояние. СЕС ще се произнесе дали тази система е съответна на европейското законодателство и респективно дали е допустимо да се определят фиксирани санкции, без да се имат предвид всички белези на административното нарушение. Видно от съдържанието на материалите по делото, жалбоподателят е заявил като основание за отмяна на електронният фиш и несъответствието на определената имуществена санкция с принципа за пропорционалност по чл. 9а от Директива №1999/62/ЕО и в тази връзка несъразмерност на санкцията, налице е и позоваване на решението по съединените дела С-497/15 и С-498/15 на СЕС, по които Съдът се е произнесъл по въпроса относно това, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. не допуска система от наказания, която предвижда налагане на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. Претендира разноски по делото. С определение № 4508 от 11.04.2024 г. по адм.д. № 2687/2024 г. по описа на Върховния административен съд, Петчленен състав, е прието, че частната жалба е процесуално допустима, отменено е определение № 136 от 08.01.2024 г. по адм.д. № 12334/2023 г. за прекратяване на производството по делото и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да спре производството по делото административният съд е приел, че по аналогичен правен спор от Административен съд - Хасково е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, по което е образувано дело С-61/2023 г. Поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/2023 г. на СЕС е именно във връзка със съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, поради което е с преюдициално значение за произнасянето по жалбата срещу решение на Районен съд-Благоевград, с което е потвърдено Наказателно постановление № BG17032022/5800/P8-379/02.09.2022 г. на Директора на Национално Тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, с което е установено, че не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП) за пътно превозно средство с регистрационен № [рег. номер], представляващо административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), с което на П. Китанов е наложена глоба в размер на 1800 лева. Определението е правилно. С оглед разпоредбата на чл. 63в ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета "Касационно производство" на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 144 АПК се намира в Дял Трети „Производства пред съда“ в глава Девета „Общи разпоредби“, която е приложима както за първоинстанционното, така и за касационното производство. А съгласно разпоредбата на чл. 144 АПК за неуредените в този дял въпроси, а именно дял трети “Производства пред съд”, глава девета “Общи разпоредби”, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че производството се спира единствено когато съдът, пред който делото е висящо, отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното произнасяне по спора, съдът спира производството. По силата на чл. 633 ГПК, вр. с чл. 144 АПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Когато е отправено запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС. Поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/2023 г. на СЕС е именно във връзка със съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“. Като е достигнал до същите правни изводи и при липсата на сочените в частната жалба пороци, административният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Искането за присъждане на разноски е неоснователно. Въпреки, че по някои дела са присъдени разноски, понастоящем в практиката на Върховния административен съд, Седмо отделение, се приема, че тези разноски следва да се присъдят от административния съд при постановяване на решението по делото от административния съд. Мотивите са, че с нормата на чл. 81 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, съгласно която във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, но разпоредбата на чл. 81 ГПК следва да се тълкува систематично, във връзка с предходния текст на чл. 80 ГПК, обуславящ правомощието на съответната инстанция да се произнесе по едно надлежно заявено искане за присъждане на разноски "до приключването на последното заседание" пред нея. В настоящия случай постановеният съдебен акт е определение, с което е спряно производството по делото. С този акт не се решава спорът по същество. По разноските следва да се произнесе съдът в основното производство, с чийто съдебен акт приключва делото. Може да се обсъжда въпроса дали по искането за присъждане на разноски се прилага субсидиарно ГПК или АПК, прилага ли се чл. 226, ал. 3 АПК, след като за касационното производство по ЗАНН се прилага глава Дванадесета АПК, освен това производството пред ВАС е административно, а производството пред административния съд - административнонаказателно. Независимо от това, не е преклудирана възможността за присъждане на разноски. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение