Определение № 164 от 07.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 132/2011 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда-[населено място] срещу определение №123 от 29.11.10г. по т.д.443/10г. на Върховен касационен съд, ТК, първо отделение. Ответникът по частната жалба - „ Т. АС” ЕООД –[населено място] е на становище, че частната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С определението, предмет на обжалване, състав на Върховния касационен съд, І т.о. е оставил без разглеждане подадената от П редприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда-[населено място] касационна жалба против решение №1573/11.12.2009г. по гр.д. 1470809г. на С. апелативен съд и е прекратил производството по делото. За да постанови обжалвания резултат,съдът е приел, че касационната жалба е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.283 ГПК, поради което същата е процесуално недопустима. Частната жалба е неоснователна. Препис от постановеното от С. апелативен съд, решение жалбоподателят е получил редовно на 06.01.2010г. Следователно, правилна е преценката на касационния съд, че срока по чл. 283 ГПК за обжалване на съдебния акт е започнал да тече от 06.01.2010г., като преклузивния месечен срок съобразно разпоредбата на чл.60, ал. 6 ГПК е изтекъл на 08.02.2010 г./ работен ден – понеделник /, до когато е могло валидно да се подаде касационна жалба срещу решението. Такава е подадена, съобразно печата на регистратурата на Апелативен съд –[населено място] на 10.02.2010 г. и правилно е била върната като просрочена. Не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Жалбоподателят, чрез своят пълномощник- И. К. не е изложил доводи свързани с неправилно възприета от съда фактическа обстановка, а е поддържал лаконично, че С. апелативен съд е преценил, че подадената жалба била депозирана в срок. Доводът е правно необоснован, тъй като разбирането на въззивната инстанция за редовността на касационната жалба е ирелевантна при преценката, извършвана от ВКС за редовността на сезирането си. Освен това, срокът по чл. 283 ГПК е преклузивен и неспазването му не може да бъде преодоляно чрез осъществената преценка на въззивния съд за спазването му, поради това, че нормата е императивна. Страната е поддържала още, че към момента на получаване на препис от решението,макар и уведомена страната не е бил уведомен лично нейния процесуален представител- юрк. К.. Този лаконичен довод не е подкрепен с правни изводи, свързани с неговата основателност. Липсата на уведомяване на пълномощника, след като препис от постановеното решение е бил връчен редовно на страната по делото- упълномощител не е основание да се счита, че е налице нередовност на процесуалното действие. Този извод произтича от това, че целта на закона е изпълнена когато е уведомена страната по спора, тъй като уредбата охранява нейните интереси и изисква процесуална активност от нея, с оглед последиците от процесуалните действия на съда, рефлектиращи пряко в нейната правна сфера. Ето защо, съдът няма задължение да уведомява и пълномощниците на страните по спора, още повече, че в случая юристконсулта е служител на предприятието и уведомяването му е организационен проблем, но не обуславя нередовност на съобщаването за постановяване на съдебния акт. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение