Решение № 98 от 04.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 37/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 286, ал. 2 ГПК и е образувано по частната жалба на М. М. С., чрез пълномощника му адв. Н. А., против разпореждането от 30.11.2009 год. по гр. д. № 214/2009 год. на Ловешкия окръжен съд. С него въззивният съд е върнал подадената от настоящия жалбоподател касационна жалба против въззивното решение, на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК – неотстраняване в срок нередовността й относно представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, тъй като както в жалбата, така и в допълнението към нея са изложени основанията за касационно обжалване на решението – чл. 280, ал. 1, т. т. 2 и 3 ГПК. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Ищецът и ответник по частната жалба Б. И. П. я оспорва по съображенията, изложени в писменото му възражение. Счита, че бланкетното позоваване на разпоредбите на закона не може да се приеме за изложение на касационните основания. Върховният касационен съд, като обсъди изложените в частната касационна жалба доводи във връзка с данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена против акт, подлежащ на обжалване, съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК. Поради това и настоящето производство е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е и основателна, поради следните съображения: За да върне подадената от жалбоподателя касационна жалба против въззивното решение, окръжният съд приел, че същият не е отстранил в дадения срок нередовността в нея, за което е уведомен с две съобщения, получени на 17.07 и на 19.11.2009 год., второто чрез пълномощника адв. А. Съгласно изпратения препис от разпореждането за това с дата 10.07.2009 год., констатираната от съда нередовност в касационната жалба е липсата на приложено изложение на основанията за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Изводът е неправилен. Правомощията на въззивния съд по проверка редовността на касационната жалба, съгласно чл. 285, ал. 1 ГПК, включват съобщаване на страната да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, изразяващи се в липса на някои от изискванията на чл. 284 ГПК, в това число и липсата на приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване – ал. 3, т. 1. В изпълнение на изпратеното до касатора съобщение, съгласно указанията от разпореждането на съда от 10.07.2009 год., е постъпило т. н. допълнение към касационната жалба, в което е посочено и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както и материалноправният въпрос, по който съдът се е произнесъл относно придобивната давност по чл. 79 ЗС. При това положение касаторът е изпълнил дадените му указания - посочил е основания за касационно обжалване - по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, както и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. При тези данни съдът неправилно е постановил връщане на жалбата, като нередовна, тъй като указанията му, така както се съдържат в разпореждането от 10.07.2009 год. са изпълнени с представяне на допълнението към касационната жалба, а доколкото изложението не е мотивирано с представяне на противоречива съдебна практика по материалноправния въпрос, по който съдът се е произнесъл, такива указания не са дадени от въззивния съд. Проверката на редовността на жалбата е обусловена от правилността на разпореждането за отстраняване на нередовности в нея, поради което и при така даденото указание за това, разпореждането за връщане на жалбата е неправилно. Затова и след отмяна на обжалваното разпореждане, въззивният съд, съгласно вменените му в чл. 285 ГПК правомощия, следва да даде ясни и конкретни указания в какво се състои констатираната от него нередовност на касационната жалба, вкл. и по въпроса за представяне на „преписи от жалбата и приложенията /съдебните актове/”, съгласно направените в тази насока изводи в обжалваното разпореждане. Поради горните съображеиня, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.