Определение № 304 от 24.06.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Й. С. Д., чрез процесуалния й представител адв. Ст. М. против определение № 156 от 16.04.2010г. по ч.гр.д.59/2010г. на ВКС, ІІ гр.о., с което е оставена без разглеждане частната жалба, подадена от същата против определение №627/14.12.2009г. по гр.д. № 1150/2009г. на ОС – Велико Търново. Навежда се оплакване от жалбоподателя за нарушение на процесуалните правила, които не са конкретизирани и за проява на субективизъм. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неноснователна. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че атакуваното определение не подлежи на обжалване, тъй като определенията, с които делото не се спира не преграждат развитието на производството, а не е предвидено и изрично, че подлежат на обжалване. Определението е правилно. Съгласно чл. 274, ал.1 от ГПК на обжалване подлежат две категории определения – тези, които преграждат развитието на делото и тези, за които изрично е предвидено обжалване. За определенията, с които се спира производството, или тези, с които се отказва спиране, законодателят в новия ГПК не е предвидил изрично възможност за обжалване. Определението, с което не се спира делото не прегражда развитието на производството. Поради това тази категория определения не подлежат на обжалване. Тогава когато решението е постановено при наличие на преюдициален въпрос, чието разрешаване е било предмет на друго дело и съдът въпреки тази зависимост не е спрял производството по делото и служебно, а се е произнесъл преди преюдициалния въпрос да бъде разрешен със сила на присъдено нещо, постановеното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване /в този смисъл виж разясненията, дадени в т.8 от ТР № 1/2001г. от 17.07.2001г./. До този резултат се стига само когато обективно е налице преюдициалност, а тази преценка се извършва по реда на обжалване на решението. Налице е задължителна съдебна практика, която изключва субективизма. По изложените съображения, частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение