Решение № 11955 от 5.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4497/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Рози 2006 ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], [адрес], представлявано от управителите Й. Щайнман и Ш. Лев, подадена чрез пълномощника адв. Г. Дишев, срещу Решение 14/03.01.2023 г., постановено по адм. дело 11798/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) СФР-19-РД77-34/19.08.2019 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение СОА20-РД28-4/03.02.2020 г. на Кмета на Столична Община. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основното оплакване, поддържано в касационната жалба, е, че дружеството не дължи ТБО, тъй като не генерира отпадъци и обективно не е ползвател на компонентите сметоизвозване и обезвреждане, противно на постановеното от административния съд. В тази насока намира за незаконосъобразен подхода за определяне размера на ТБО, тъй като е определен на база отчетна стойност, а не спрямо количество произведен отпадък. Отправя искане за преюдициално запитване до СЕС относно противоречие между чл. 26, ал. 1 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична Община (НОАМТЦУПСО, Наредбата) и чл. 14, т. 1 от Директива 2008/98. Ответникът Кметът на Столична Община, в писмен отговор и допълнително становище, подадени чрез юрк. Сл. Веселинска, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Преди да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав намира за необходимо да посочи следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е бил РА СФР-19-РД77-34/19.08.2019 г., издаден от органи по приходите, потвърден с Решение СОА20-РД28-4/03.02.2020 г. на Кмета на Столична Община, с който по отношение на Рози 2006 ЕООД са установени задължения за 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г. за ДНИ в общ размер на 42 052,14 лв. главница и 14 021,95 лв. лихви и за ТБО в общ размер 188 991,64 лв. главница и 47 949,74 лв. С допълнение към касационната жалба, постъпило на 27.09.2023 г., Рози 2006 ЕООД, чрез своя процесуален представител, е оттеглило касационната жалба по отношение установените задължения за ДНИ. С Протоколно определение от 02.10.2023 г. касационната жалба на дружеството в тази ѝ част е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено. Определението не е оспорено и е влязло в сила, поради което предмет на съдебен контрол в настоящото производство е решението на административния съд единствено в частта, с която жалбата на Рози 2006 ЕООД против процесния ревизионен акт е отхвърлена досежно задълженията за ТБО. Преди да пристъпи към разглеждане на спора по същество в очертаните граници, настоящият касационен състав следва и да се произнесе по направеното искане за отправяне на преюдициално запитване. Касаторът е формулирал следния въпрос: Съвместима ли е с чл. 14, т. 1 от Директива 2008/98 относно отпадъците и за замяна на определени директиви и с Решение на СЕС по дело С-254/08 относно принципа замърсителят плаща , национална правна уредба, която се съдържа в чл. 26, ал. 1 от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени и на услуги, предоставяни от Столична Община, и която осигурява запазването на система с фискален характер за покриване на разходите за услугата по обезвреждане на отпадъците и отлага въвеждането на тарифна система, при която разходите за услугата да се поемат от тези, които произвеждат и предават отпадъците, от гледна точка на следните правни норми: По аргумент от чл. 628 във вр. с чл. 633 от ГПК, приложими на основание § 2 от ДР на ДОПК, в случаите, при които български съд установи, че тълкуването на общностна норма или валидността на акт на органите на ЕС са от значение за правилното решаване на повдигнатия пред него спор, той следва да отправи запитване до Съда на Европейския съюз, чието решение ще е задължително за всички национални съдилища и учреждения. Нормата на чл. 267 от Договора за функционирането на ЕС, както и практиката на СЕС, свързват преценката за необходимостта от преюдициално запитване с прякото значение на тълкуването на общностното право при постановяване на решението по конкретен правен спор. СЕС многократно е подчертавал, че най-висшата съдебна инстанция в държава - членка не е длъжна да отправи преюдициално запитване, когато въпросът е ирелевантен или е идентичен с предишно запитване по подобно дело, както и че общностният съд не е компетентен да се произнася по фактите, а със своите решения предоставя единствено критерии за тълкуване на европейското право, като изяснява и уточнява значението на конкретни негови разпоредби, с цел да осигури еднообразното му прилагане. /С 238/81, С-188/91, С-438/92 и С-55/94/. Съгласно чл. 288 от ДФЕС директивите са актове, които обвързват своите адресати - съответните държави - членки, но тази тяхна специфика не изключва възможността засегнатите лица, в защита на свои права, да се позовават на директния ефект на съдържащи се в тях правни норми. Тази възможност обаче е предпоставена от установяването на неизпълнение на задължението на държавите - членки за пълно и точно транспониране на съответната директива, чиито общностноправни разпоредби също подлежат на тълкуване от СЕС при спазване на принципите за ясната правна норма и съблюдаване на наличието на отговори по преюдициални запитвания по идентични въпроси. В конкретния случай искането за преюдициално запитване е във връзка с чл. 14, т. 1 от Директива 2008/98 относно отпадъците и за замяна на определени директиви, чието значение вече е многократно разяснявано от Съда на ЕС. Така например, съгласно т. 47 от решението на СЕС от 18 декември 2014 г. по дела С-551/13, SETAR, според което при липсата на правна уредба на Съюза, налагаща на държавите членки конкретен метод относно финансирането на разходите по системата за управление на отпадъци, по избор на съответната държава членка това финансиране може да бъде осигурено както чрез такси, така и чрез налози или по какъвто и да е друг начин, и национална правна уредба, предвиждаща за целите на финансирането на управлението на такава система, например такса, изчислена въз основа на оценката на обема на генерираните отпадъци, а не върху действително произведеното и предадено за събиране количество, не може да се счита за противоречаща на Директива 2008/98/ЕО. Изрично е прието и в Решение на СЕС от 30 Март 2016 г. по дело С-335/16, че "Член 14 и член 15, параграф 1 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно отпадъците и за отмяна на определени директиви трябва да се тълкуват в смисъл, че при действащото право на Съюза тези разпоредби допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, в която с оглед на финансирането на услуга по управление и обезвреждане на битови отпадъци се предвижда заплащане на цена, изчислена въз основа на предполагаемия натрупан обем на отпадъците от ползвателите на услугата, а не въз основа на действително генерираното и оставено за събиране от тях количество на отпадъците, и заплащане от ползвателите в качеството им на притежатели на отпадъците на допълнителна такса, предназначена за финансиране на необходими капиталови инвестиции за третирането на отпадъците, включително рециклирането им. Запитващата юрисдикция същевременно трябва да провери въз основа на изложените пред нея фактически и правни обстоятелства дали това не води до начисляване на някои "притежатели" на явно несъразмерни разходи спрямо обема или естеството на отпадъците, които те могат да генерират. За тази цел националната юрисдикция по-специално може да вземе предвид критерии, свързани с вида на заеманите от ползвателите недвижими имоти, площта и предназначението на тези имоти, възможността на "притежателите" да генерират отпадъци, обема на предоставените на ползвателите контейнери и честотата на събиране, доколкото тези показатели могат да се отразят пряко на размера на разходите за управление на отпадъците". Следва да се отбележи също, че Решение на СЕС по дело С-254/08, за което касаторът поддържа противоречие с националната правна уредба, изрично сочи, че действащото общностно право допуска национална правна уредба, която предвижда такса за целите на финансирането на услуга по управление и обезвреждане на битовите отпадъци, която се изчислява въз основа на предполагаемия обем на отпадъците, създавани от ползвателите на услугата, а не въз основа на количеството на отпадъците, които те действително са произвели и предоставили за събиране, като националната юрисдикция следва да провери въз основа на представените й конкретни данни от фактическа и правна страна дали оспорената пред нея такса за обезвреждането на вътрешните твърди битови отпадъци не води до положение, при което на определена категория притежатели се разпределят явно несъразмерни разходи спрямо обема или естеството на отпадъците, които те могат да произведат". Според т. 46, "Що се отнася до финансирането на разходите за управление и обезвреждане на битовите отпадъци, доколкото това е услуга, колективно предоставяна на група "притежатели", по силата на член 15, буква а) от Директива 2006/12 държавите-членки са длъжни да гарантират, че по принцип всички ползватели на тази услуга в качеството им на "притежатели" по смисъла на член 1 от същата директива понасят колективно общия размер на разходите за обезвреждането на посочените отпадъци." Прието е, че при положение, че "определянето на точния обем битови отпадъци, които се предават за събиране от всеки "притежател", често е трудно, а и скъпо", е допустимо "използването на критерии, които се основават на производствения капацитет на "притежателя", изчислен в зависимост от площта на ползваните от него недвижими имоти, както и от предназначението им, от една страна, и/или на естеството на произведените отпадъци, от друга, може да позволи да се изчислят разходите за обезвреждането на тези отпадъци и да се разпределят между отделните "притежатели", доколкото тези два параметъра могат да се отразят пряко на размера на посочените разходи" /т. 49 и т. 50/. Уточнено е още във връзка с възражение в главното производство за евентуална неравнопоставеност между физическите лица и "предприятията", че "принципът "замърсителят плаща" не е пречка държавите-членки - в зависимост от категориите ползватели, определени съгласно съответния им капацитет за произвеждане на битови отпадъци, да променят участието на всяка една от тези категории в общите разходи, необходими за финансирането на системата за управление и обезвреждане на битовите отпадъци.". Цитираните решения на СЕС ясно сочат, че тълкуване на визираните общностни норми не е необходимо и не е от значение за правилното решаване на настоящото дело. Поради това искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС се явява неоснователно и следва да се отхвърли. По съществото на спора: Съдът, за да отхвърли жалбата на Рози 2006 ЕООД, е приел за установено следното от фактическа страна: Дружеството е собственик на недвижим жилищен имот земя, с административен адрес гр. София, район Триадица, [улица], представляващ поземлен имот с площ от 21 550 кв.м. Към датата на ревизията са продадени 52 кв. м. от имота, като се равнява на 21 448 кв. м. За имота е подадена декларация по чл. 17 от ЗМДТ на 08.08.2006 г., в която е посочена отчетна стойност при придобиване в размер на 7 310 814,00 лв. С коригираща декларация от 23.06.2010 г. е декларирана отчетна стойност в размер на 7 475 935,20 лв. От счетоводни извлечения на дружеството е установено, че за ревизирания период 2015 г. 2018 г. имотът е заведен по сметка 201 Земи с отчетна стойност 7 475 935,20 лв. За всяка от ревизираните години по делото се съдържа Заповед на Кмета на Столична Община, издадена на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ (л. 207 234), с която са определени границите на територията на район Триадица , в които се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване. Процесният имот не попада сред имотите в границите, посочени в т. 1 от Заповедите, по отношение на които се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване, като е сред посочените в т. 2 имоти, попадащи извън границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване. За тази категория в т. 5/т. 6 от Заповедите е прието, че се оказват услуги по обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, както и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. За ревизираните периоди от Рози 2006 ЕООД не са подавани декларации по реда на чл. 23, ал. 1 от Наредбата за вида и броя на съдовете за съхранение на битовите отпадъци, които ще се ползват през годината, като е прието, че това няма отношение към определените задължения за ТБО в случая. Относно размера на задълженията за ТБО по компоненти по делото се съдържат Решения на Столичния общински съвет (л. 191 л. 206), като промилите за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване сумарно са съответно: за 2015 г. 6,28 ; за 2016 г. 6,4 ; за 2017 г. 6,3 и за 2018 г. 6,4 . С Протокол за присъединяване (л. 291) по делото са представени договори, сключени от Столична Община с концесионери и договори за възлагане на обществени поръчки във връзка с услугата поддържане на чистота на териториите за обществено ползване, както и документи за разплащане на извършените разходи; ежедневни и месечни констативни протоколи за извършените дейности; актове за установяване на извършените и подлежащи на заплащане видове натурални работи; фактури; платежни документи и др. В хода на съдебното производство са допуснати съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, кредитирани от съда и неоспорени от страните. Според заключението по СТЕ имотът е незастроен и до него няма реализирана общинска инфраструктура траен път, водопровод , канализация, ел. захранване. До имота има достъп по черен път, а според допълнително заключение 35,14% от имота, според действащите ПУП и ОУП, попада в улична регулация и друга публична инфраструктура. Въз основа на тези данни, вещото лице по ССчЕ е направило изчисления за дължимата ТБО за частта, от имота, която не попада в улична регулация. При съобразяване с установената фактическа обстановка, след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 2 от ДОПК, административният съд е достигнал до извод за законосъобразност на оспорвания ревизионен акт, като е отхвърлил жалбата на дружеството. Изложени са съображения, че имотът попада извън определените граници на организираното сметосъбиране и сметоизвозване, поради което и с оглед доказателствата за действителното извършване на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и безспорното наличие на депо, правилно в тежест на дружеството са определени допълнителни задължения за ТБО. Решението е валидно, допустимо и правилно, като не е засегнато от сочените от касатора пороци. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Процесните задължения за ТБО касаят периода 2015 г. 2018 г. включително, като съгласно приложимата редакция на чл. 62 от ЗМДТ (Редакция към ДВ, бр. 153 от 23.12.1998 г.) таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Според чл. 63, ал. 1 (Редакция към ДВ, бр. 97 от 06.12.2016 г.) за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване. Алинея 2 на цитираната разпоредба гласи, че границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година. Съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ (Редакция към ДВ, бр. 97 от 06.12.2016 г.) таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за: 1. осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други; 2. събиране, включително разделно на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за третирането им; 3. проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по чл. 60 и 64 от Закона за управление на отпадъците; 4. почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. На първо място, следва да се посочи, че с процесния ревизионен акт в тежест на Рози 2006 ЕООД за всяка от ревизираните години са определени задължения за ТБО единствено за компонентите обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, но не и за сметосъбиране и сметоизвозване, каквито твърдения се съдържат в допълнението към касационната жалба. Второ, по делото е установено и не се спори, че имотът попада в строителните граници на населеното място, в урегулирана територия. В съответствие с изискването на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ по делото се съдържат заповеди за определяне границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване на територията на район Триадица , като имотът на Рози 2006 ЕООД попада извън границите, в които услугата се предоставя. Съгласно т. 5, респ. в т. 6 от Заповедите на Кмета на Столична Община за периода 2015 г. 2018 г., по отношение на имотите, за които посочената услуга не се предоставя, се оказват услугите по обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и чистота на териториите за обществено ползване, за които именно са определени допълнителни задължения с РА. Дължимостта на тези два компонента е законово определена по силата на чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ в приложимата редакция, като не се влияе от използване на имота и генериране на отпадък, поради което възраженията на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Достатъчно е наличието на Заповед на Кмета по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, както доказателства за реалното извършване на услугите, каквито са представени по делото. Това е така, защото общото ползване на териториите за обществено предназначение в общините налага обща на всички ползватели отговорност за поддържане на необходимата чистота, поради което и законодателят е обособил извършването на дейността като самостоятелен вид услуга предоставяна от общината, за която се дължи, при условията на закона, такса. Идентичен е и подходът по отношение на таксата за обезвреждане. Битовите отпадъци от сметосъбиране и сметоизвозване, както и тези от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване генерират общо за всички задължение за обезвреждане на отпадъците, дори когато субектът не ползва услугата сметосъбиране и сметоизвозване. В процесния случай не са налице и някои от изключенията по чл. 71, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ (Редакция към ДВ, бр. 97 от 06.12.2016 г.), според които не се събира такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината, а по отношение на услугата обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. С оглед изложеното до момента, включително мотивите, с които искането за отправяне на преюдициално запитване се отхвърля, следва извод за безспорната дължимост на ТБО в процесния случай. Това заключение не се разколебава и от обстоятелството, че съгласно СТЕ 35,14% от процесния имот според действащите ПУП и ОУП, попада в улична регулация и друга публична инфраструктура. Подробните устройствени планове по ЗУТ, освен този по чл. 16, ал. 1 от Закона, нямат отчуждително действие, като по настоящото делото няма данни да е проведена отчуждителната процедура. Именно в този смисъл е и постановеното между същите страни Решение 7214/14.05.2019 по адм. дело 12217/2017 по описа на ВАС. Доколкото имотът попада в строителните граници на населеното място, в урегулирана територия, и услугите са реално предоставяни, без значение е липсата на изградена общинска инфраструктура до самия имот, при положение че съгласно СТЕ достъпът до граничещия с имота т.нар. черен път се осъществява по улици, част от общинската инфраструктура, тоест е налице ползване на публичен ресурс. Неоснователни са и твърденията във връзка с данъчната основа подлежаща на облагане. В съответствие с изискването на чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ по делото са налице одобрени план-сметки и Решения на СОС за всяка от годините, в които е определен размерът на всеки от компонентите поотделно, каквото е и законовото изискване. Възражението за незаконосъобразност на Решенията на СОС не следва да бъде разглеждано в настоящото производство, тъй като според съдебната практика косвеният контрол за законосъобразност в рамките за административния процес е недопустим. Приложимата редакция спрямо процесния период 2015 г. 2018 г. вкл. на чл. 67 от ЗМДТ (Редакция към ДВ, бр. 119 от 27.12.2002 г.) има следното съдържание: Чл. 67.