Определение № 958 от 29.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 262/2010 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. К. Я. против решение № 586 от 27.10.2009г. по гр.д.№ 509 /2009г. на С. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 27 от 09.03.2009г. по гр.д.№ 334/2008г. на Сливнишки РС в частта, с която по предявения от Б. М. Т. против касаторката иск по чл. 14, ал.4 от ЗСПЗЗ е признато за установено, че наследодателят на ищеца Т. Гьарев Й. е бил собственик на основание давностно владение към момента на включването му в ТКЗС на недвижим имот: нива от 1,3 дка в землището на[населено място]. За да постанови това решение, въззивният съд е приел за установено, че процесния имот е бил в регулацията от 1927г. до 19962г. и на основание ПМС № 216 след изключването му от регулацията се счита земеделска земя. По разписния списък към първия план, този имот е записан на името на бащата на наследодателя, а към 1942г. само той го е стопанисвал. Съдът е приел, че имота е придобит по давност от наследодателя на ищеца до включването му в ТКЗС през 1962г. На ответниците, като наследници на К. К. С., починал 1985г. е възстановен от ПК в съществуващи реални граници същия имот с площ 1,140 дка въз основа на опис-декларация за записване в ТКЗС. В хода на производството въпреки че пред РС са допуснати свидетели на ответниците, те не са ги довели. Пред въззивния съд във въззивната жалба също е формирано искане за допускане на свидетели. Съдът е отказал да уважи това искане поради забраната на чл. 266, ал.1 т.2 от ГПК. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения – неправилно приложение на чл. 266, ал.1 от ГПК, което довело до неравнопоставеност на страните. В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК е формулиран въпроса как следва да се тълкува нормата на чл. 266, ал.1 от ГПК и конкретно кога е налице невъзможност на страната да узнае, посочи и представи доказателства в срока за отговор. По този въпрос счита, че е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК. Ответниците по касация Б. М. Т. и В. К. С. не вземат становище по касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: Повдигнат с касационната жалба процесуално правен въпрос касае тълкуване на нормата на чл. 266, ал.2 от ГПК. Той е свързан с предмета на спора, тъй като касае подпълването на делото с доказателства за изясняване действителните отношения между страните. Тази норма обаче не е неясна, или непълна, поради което не се нуждае от тълкуване в контекста на релевираните от касаторката оплаквания. Ясно е, че нормата визира обективна невъзможност за страната да представи доказателствата с отговора към исковата молба и да събере гласните доказателства пред първата инстанция. Касаторката твърди субективни причини за невъзможността да доведе допуснатите й свидетели пред РС, а това не е смисъла на разпоредбата на чл. 266 от ГПК и противоречи на въведения с новия ГПК принцип на концентрационното начало, на бързина и процесуална дисциплина. Затова съдът приема, че по формулирания процесуален въпрос не следва да се допуска касационно обжалване. По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение