Определение № 300 от 12.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 324/2009 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от П. Х. Н.- У. ,чрез процесуалния й представител адвокат Ц против определение № 303 от 19.03.2009г.по ч.гр.д. № 14 по описа за 2009г. на Апелативен съд София,с което е оставена без уважение частната й жалба против определение № 671 от 19.11.2008г., постановено по гр.д. № 664/2008г.на Софийски градски съд,с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска. Като основание за допустимост сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуално-правен въпрос /относно допустимостта на отделен самостоятелен иск за установяване на активната материално правна легитимация на ищците по вече образувано дело с правно основание чл.59 от ЗЗД/,който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. На основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК- счита,че частната жалба следва да бъде допусната до разглеждане по същество. Желае обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и делото върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Срещу така подадената частна жалба е изпратен отговор от ответната страна. Счита,че не е налице соченото основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. В случай,че съдът приеме обратното изразява становището си за неоснователност на подадената жалба. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото,намира следното: Частната жалба е подадена от лице,което има правен интерес от обжалване. Същата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл.275 ал.1 от ГПК, при спазване на изискуемата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК. Нормата на чл.274 ал.3 от ГПК предпоставя достъпа до касационно обжалване на подадената частна жалба от преценка на допустимостта й съобразно посочените в нея критерии по чл.280 ал.1 от ГПК за значимост на поставения процесуално правен въпрос. В случая частната жалбоподателка П. Х. Н.-е предявил иск срещу И. Н. М. и Л. И. М. с правно основание чл.97 от ГПК за приемане на установено,че е нищожна съдебната делба, извършена със съдебно спогодба,одобрена с протокол от 8.05.2001г.по гр.д. № 12867/2000г.на СРС на апартамент,находящ се в гр. С.,л.”Янко Сакъзов” бл. № 9а, ап.3 ет.1,състоящ се от две стаи,хол,кухня и сервизни помещения,на площ от 108.50кв. м.,ведно с изба и с 2.05% ид.ч.от общите части на сградата и от правото на строеж, поради неучастие на всички съделители. Софийски градски съд е прекратил производството по така предявения иск, като е приел,че ищцата няма правен интерес от предявяване на този иск,първо-защото тя не е участник в делбата и не твърди наличие на вещни права и второ,защото може да защити правата си в рамките на образувания процес по чл.59 от ЗЗД/по гр.д. №1016/2005г./ по пътя на възражението. С обжалваното определение Софийски апелативен съд е потвърдил определението на СГС,като е посочил,че в хода на образуваното гр.д. №1016/2005г.,в което частната жалбоподателка П. Х. Н. е ответник,а ищци са ответниците по процесния иск- И. Н. М. и Л. И. М., въпросът за материално правната легитимация на ищците като собственици на гореописания апартамент,доколкото съставлява предпоставка за основателността на предявения от тях иск по чл.59 от ЗЗД- подлежи на проверка и на преценка от съда, който ще се произнесе по претендираното обезщетение. Затова защитата на частната жалбоподателка П. Х. Н. следва да се осъществи в рамките на това производство,а не с предявяването на отделен иск,за което тя нямала правен интерес. При така изложените факти - повдигнатият в подадената частна жалба въпрос относно допустимостта на отделен самостоятелен иск за установяване на активната материално правна легитимация на ищците по вече образувано дело с правно основание чл.59 от ЗЗД –е съществен,тъй като е свързан с правото на защита на страната. Същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,поради което на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК частната жалба следва да бъде допусната до разглеждане по същество. Разгледана по същество същата е основателна. Преценката за наличието или не на правен интерес на страната от предявяване на определен иск е конкретна за всеки случай и зависи от установените факти по делото. В случая е установено/въз основа на приложени протоколи от проведено съдебно заседание на 10.10.2006г./,че по образуваното гр.д. №1016/2005г.на СГС настоящата частна жалбоподателка и ответник по това дело е направила възражение,че ищците не са собственици на имота,тъй като извършената делба,по която той е поставен в дял е нищожна. Не се спори,че по това дело в законоустановения срок ответницата не е предявила нито инцидентен установителен иск,нито насрещен иск за нищожност на делбата. Същата обосновава интереса си за предявяване на отделен иск с такъв предмет с пропуснатата възможност за реализиране на правата, с липсата на ограничения за начина за осъществяване на защита и с възможността за съединяване на настоящето производство с вече образуваното по гр.д. №1016/2005г. Тази теза се споделя от настоящия съдебен състав. Вярно е,че във висящото производство по чл.59 от ЗЗД-съдът следва да обсъди въпроса за материално правната легитимация на ищците като собственици на процесния апартамент,включително и пред вид направеното от ответницата/сега частна жгалбоподателка/възражение за нищожност на основанието, от което ищците черпят правата си. Но защитата,която възражението би могла да осигури на П. Х. Н. не е пълна,тъй като независимо,че съдът в мотивите си ще разгледа същото,той няма да се произнесе по него с отделен диспозитив. Това може да стане само при предявяването на самостоятелен иск/дори и ако това производство бъде съединено с това по висящото гр.д. №1016/2005г./,тъй като само тогава съдът ще бъде длъжен изрично да се произнесе със сила на присъдено нещо по заявената претенция. Горното мотивира настоящият съдебен състав д отмени обжалваното въззивно определение и да се върне делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на спора по същество. С оглед на изложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение