Определение № 50009 от 24.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 2406/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. Я. Я. срещу решение №79 от 16.07.2021 г., постановено по в.т.д. №361/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, 2 с-в, с което е потвърдено решение №260046/16.02.2021 г. по т.д. №287/2019 г. на Окръжен съд Стара Загора.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение, потвърждаващо решението на окръжния съд, с което са отхвърлени предявените от Т. Я. против Гаранционен фонд искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. и на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 715.36 лв. и 3 600 турски лири, е неправилно поради нарушениe на процесуалния и материалния закон и необоснованост. От една страна се сочи, че неправилно въззивният състав е приел, че основанието на исковете е ексцес на увреждането като се твърди, че се претендират обезщетения за вреди от извършените две нови хирургически интервенции през 2017 г. От друга страна се оспорва извода на съда, че претенциите са неоснователни, защото при определяне на обезщетенията в предходното съдебно производство, вече е било отчетено, че е загубена възможността на ищцата за служене с лявата ръката и че вредите за посоченото увреждане вече са били компенсирани. Излагат се доводи, че за извършените две болезнени и тежки хирургически интервенции не е било претендирано обезщетение и че същите са направени с цел подобряване състоянието на ищцата чрез създаване на удобство при прибиране на крайника към тялото. Претендира се отмяна на въззивното решение, уважаване в пълен размер на исковете, съответно за 50 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди и 3 215.71 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законните лихви върху сумите, считано от 13.09.2014 г., както и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА с ДДС.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Извън твърдението в касационната жалба за очевидна неправилност на обжалваното решение, в изложението са формулирани следните три правни въпроса:

1. „ Подлежат ли на обезщетеяване последващи вреди от деликта, ако такива са налице, но не могат да бъдат квалифицирани като влошаване на здравословнотосъстояние на пострадалия в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението?“;

2. „ В случай, че като закономерна последица е предвидено проявило се закономерно усложнение / в случая контарктура на лявата ръка /, това изключва ли възможност за обезщетяване последващи вреди от деликта, ако такива са налице, от проведено допълнително лечение за известно подобряване на състоянието?; Има ли значение дали подобрението е функционално или чисто житейски създава малко по-добро състояние и удобство?“;

3. „Настъпилата пожизнена парализа и осакатяване на крайник, изключва ли възможност за компенсиране на последващи вреди от допълно проведено лечение и интервенции, чиято цел е да се създаде удобство /с прибиране на крайника към тялото/, за които не е определено обезщетение при първоначално присъдено такова?; Невъзможността за възстановяване и лечение, а само за създаване на удобство, чрез провеждане на допълнително лечение, изключва ли възможност за компенсиране на вредите от това допълнително лечение ?“.

Твърди се, че въпросите са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 161/ 17.01.2013 г. по т.д. № 1040/2011 г. на I т.о. и решение № 196/12.07.2011 г. по гр.д. № 1724/2009 г. на IV г.о. По отношение на въпросите под №2 и №3, без да се излагат доводи, се поддържа, че същите са от значение на точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е представен писмен отговор на касационната жалба от ответника Гаранционен фонд, в който се твърди, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касация, тъй като посочената от касатора практика на ВКС е относима към други правни въпроси и различна фактическа обстановка. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора.

В срока по чл. 287, ал.3 ГПК не е представен писмен отговор на касационната жалба от третото лице – помагач Г. С. А..

Върховниияят касационен съд, търговска колегия, състав на първо отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима в частта й, с която се обжалва въззивното решение по отношение на отхвърлената претенция за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Касационната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане в частта й, с която се атакува отхвърлянето на претенциите за имуществени вреди, които са определени от ищцата общо в размер на 3 215.71 лв. (1 715.36 лв. + 3 600 турски лири ). Искът за обезщетение за имуществени вреди е самостоятелен иск, предявен при условията на обективно съединяване с претенцията за обезщетение за неимуществени вреди и доколкото е с цена на иска под 5 000 лв. въззивното решение по отношение на него не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

С обжалваното решение въззивният състав от Пловдивски апелативен съд е потвърдил решение №260046 от 16.02.2021 г., постановено по т.д. №287/2019 г. на Окръжен съд Стара Загора, с което са отхвърлени предявените от Т. Я. Я. против Гаранционен фонд искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. и на обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 715.36 лв. и 3 600 турски лири, вследствие на причинените й допълнителни усложнения от претърпените телесни увреждания в резултат на ПТП от 13.09.2019 г., което е наложило извършването на оперативни интервенции на 09.05.2017 г. и 01.11.2017 г., ведно със законните лихви върху сумите, считано от 13.09.2014 г. до окончателното им изплащане.

Преди да се произнесе по основателността на въззивната жалба на Т. Я. срещу първоинстанционното решение, съставът на Пловдивски апелативен съд е посочил, че от въведения в чл. 51, ал. 1 ЗЗД принцип на пълно обезщетяване на вредите в резултат на непозволено увреждане следва, че ако в здравословното състояние на пострадалия настъпи ново страдание или то се влоши в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, на него му се дължи ново обезщетение за това. Съдът е акцентирал, че новото страдание или влошаването трябва да са в причинно следствена връзка с увреждането и да не се дължат на други причини, като обезщетението не може да се дублира с вече присъденото обезщетение.

На базата на събраните по делото доказателства (комплексна съдебно-медицинска, автотехническа експертиза и допълнителна съдебно-медицинска експертиза, материалите по приложените дела (гр.д. № 15076/2015 г. на СГС, гр.д. №4557/2017 г. на САС и т.д. №1042/2019 г. на ВКС), въззивният състав е приел за установено, че:

• с влязло в сила решение Гаранционен фонд е осъден да заплати на ищцата Т. Я. 140 000 лв. за причинените в резултат на процесното ПТП неимуществени вреди, както и 737,73 лв. за причинените и имуществени вреди. От мотивите на влязлото в сила решение е видно, че съдът е приел, че ищцата е преживяла тежка травма – счупване на страничния израстък на 7-ми шиен 4 прешлен, с нарушаване целостта на коренчето, контузия на левия мишничен сплит, пълна парализа на горния ляв крайник, което представлява осакатяване на лявата ръка. Били са установени и средни телесни повреди като причинените контузии са и: контузия на главата, шията, гръдния кош, тялото и крайниците, разкъсно-контузна рана в лява слепоочна-теменна област на главата, контузия на мозъка, открита импресионна фрактура на лявата слепоочна кост на черепа, кръвоизлив между костта и твърдата мозъчна обвивка, фрактура на лявата скулна кост, фрактура на страничния израстък на 7-ми шиен прешлен вляво, изтръгване на 7-мо нервно коренче вляво, контузия на левия нервен раменен сплит, левостранна горна моноплегия /пълно обездвижване на левия горен крайник/, компресивна фрактура на 8-ми гръден прешлен, фрактура на 6-7-ми гръден прешлен. При определяне размера на обезщетението е отчетено, че ищцата е в началото на житейския път, загубила е възможността да си служи с лявата ръка, която е осакатена и функционално парализирана, с неблагоприятна прогноза за възстановяване и практически съставлява пожизнена невъзможност за служене с ръката;

• комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза по настоящото дело потвърждават нанесените увреждания на ищцата в резултат на ПТП, като в тях се посочва, че вследствие на обездвижването, заради прекъсване на нерв /парализа/, се е получила контактура на лявата раменна става, която е допринесла за влошаване качеството на живота, поради съпровождащите болки и липсата на пасивни движения в лявата раменна става. Вещите лица сочат че контрактурата е регистрирана през 2015 г., като извършените процесни интервенции са с цели, както следва: първата - за преодоляване на принудителното положение на лявата мишница вследствие контрактурата и втората - да се реализира възможността с малки запазени движения в пръстите да може да се противопоставят първи и втори пръст, и елементарен захват с тях. От устните обяснения на експертите се установява, че контактурата не настъпва едномоментно, а при липсата на активни движения е настъпвала с месеци, като е дошло времето, в който крайникът е застанал в отведено положение – настрани;

• от допълнителната експертиза е видно, че контрактура на лява раменна става означава, че освен активните движения са изчезнали и пасивните движения. Контактурата е настъпила в позиция на ръката отведена настрани, като операциите са имали цел да приведат ръката към тялото и в същото време да се постигне минимална опозиция между първи и втори пръст, без да е търсен или постигнат ефект на възстановяване на увредените нерви; От устните обяснения на вещото лице се установява, че контрактурите по принцип настъпват при обездвижване, когато липсват активни движения и са закономерно развитие. Оперативните интервенции са оправдани, но не могат да се нарекат задължителни като в случая те са проведени, поради непостигане на успех с рехабилитационните процедури. Въз основа на гореизложеното съдът приел за установено, че в резултат на липсата на активни движения и настъпилото обездвижване на лявата ръка се е достигнало до контрактура, която е закономерно явление при парализа на ръката, до провеждане на рехабилитационни процедури и след това до посочените оперативни интервенции, чиято цел е да се създаде удобство чрез прибиране на крайника към тялото и чрез опониране на първи и втори пръст. Тези процедури не водят до излекуване на крайника, за който още непосредствено след ПТП е установена парализа. Акцентирано е, че при определяне на първоначалното обезщетение по гр.д. №15076/2015 г. на СГС, съдът е отчел, че е загубена възможността за служене с лявата ръка, която е осакатена и функционално парализирана, че прогнозата е неблагоприятна, като на тази основа е определил размера на полагащото се обезщетение

При така установената фактическа обстановка въззивният състав е формирал извод, че при определяне на първоначалното обезщетение е била взета предвид настъпилата пожизнена парализа на лявата ръка и неблагоприятната прогноза от това. Според съда това означава, че твърдените увреждания, описани в исковата молба - невъзможни по обем движения в лява раменна става, лява гривнена става и вяла активна флексия на пръстите на лява ръка, са отчетени при определеното обезщетение. В обжалваното решение е прието, че описаната от вещото лице контрактура, довела до двете допълнителни оперативни интервенции, е посочена като закономерна последица от парализата, поради което също е отчетена в обема на присъденото обезщетение. По горните съображения съдът е приел, че претенцията за възмездяване на допълнителни вреди се явява неоснователна и предявените искове следва да бъдат отхвърлени, без да се обсъждат останалите доказателства, в т.ч. и възражението на Гаранционен фонд за съпричиняване на вредоносния резултат.

Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 и ал.2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне претенцията за неимуществени вреди.

Въззивното решение не е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Не може да се приеме prima facie-без анализ на доказателствата по делото, че е необоснован решаващият извод на съда, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по гр.д.№15076/2015 г. на СГС, са били взети предвид неблагоприятните последици от увреждането, довело до загубване възможността на ищцата за служене с лявата ръка, която е осакатена и функционално парализирана.

Извън случаите по чл. 280, ал. 2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280 ал. 1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълк.решение №1/19.02.2010 г. по т.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поставения в изложението въпрос №: 1: „ „ Подлежат ли на обезщетеяване последващи вреди от деликта, ако такива са налице, но не могат да бъдат квалифицирани като влошаване на здравословното състояние на пострадалия в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението?“. Въпросът не е значим за конкретното дело, тъй като въззивният съд не е изключил правото на пострадалия да претендира обезщетение за последващи вреди, които не представляват влошаване на здравословното му състояние, а напротив – изрично е подчертал принципното становище, че от въведения в чл. 51, ал. 1 ЗЗД принцип на пълно обезщетяване на вредите в резултат на непозволено увреждане следва: 1.) че ако в здравословното състояние на пострадалия настъпи ново страдание или 2.) ако то се влоши в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, на пострадалия му се дължи ново обезщетение за това като и в двете хипотези обезщетението не може да се дублира с вече присъденото обезщетение Анализът на мотивите на въззивното решение сочи, че исковите претенции са отхвърлени, не защото според съда претърпените болки и страдания в резултат на двете хирургически интервенции принципно не подлежат на обезщетяване поради липсата на ексцес, а защото в случая съдът е приел, че при определяне размера на обезщетението в предходното влязло в сила решение на СГС, са отчетени всички възможни последици, свързани с невъзможността на ищцата да си служи с лявата ръка, която е осакатена и функционално парализирана с неблагоприятна прогноза за възстановяване. Във връзка с изложеното, освен, че въпросът №1 не е обусловил решаващата воля на въззивната инстанция, същият не е решен в противоречие с решение № 161/ 17.01.2013 г. по т.д. № 1040/2011г. на ВКС, I т.о., в което е застъпено същото принципно становище, но исковете са уважени при друга фактическа обстановка.

Не следва да бъде допусната касация на въззивното решение и с оглед въпросите в изложението под № 2: „ В случай, че като закономерна последица е предвидено проявило се закономерно усложнение / в случая контарктура на лявата ръка /, това изключва ли възможност за обезщетяване последващи вреди от деликта, ако такива са налице, от проведено допълнително лечение за известно подобряване на състоянието?; Има ли значение дали подобрението е функционално или чисто житейски създава малко по-добро състояние и удобство?“ и под № 3: „Настъпилата пожизнена парализа и осакатяване на крайник, изключва ли възможност за компенсиране на последващи вреди от допълнително проведено лечение и интервенции, чиято цел е да се създаде удобство /с прибиране на крайника към тялото/, за които не е определено обезщетение при първоначално присъдено такова?; Невъзможността за възстановяване и лечение, а само за създаване на удобство, чрез провеждане на допълнително лечение, изключва ли възможност за компенсиране на вредите от това допълнително лечение ?“. Въпросите не задоволяват общия критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касация. От една страна въпросите не са относими пряко към извода на съда, че претендираното обезщетение във връзка с пълната пожизнена фунционална парализа на лявата ръка дублира вече присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 140 000 лв.. От друга страна, въпросите са изцяло относими към правилността на обжалваното решение, която не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. На последно място въпросите не са решени в противоречие с посочената от касатора практика на ВКС: решение № 161/ 17.01.2013 г. по т.д. №1040/2011 г. на I т.о. е постановено при различна фактическа обстановка, а в решение № 196/12.07.2011 г. по гр.д. № 1724/2009 г. на IV г.о. и в решение № 76/22.06.2020 г. по т.д. № 771/2019 г. на IІ т..о., се дават отговор на други въпроси, неотносими към настоящия правен спор. Казуистичният начин, по който са формирани въпросите, изключва тяхното характеризиране като въпроси от значение на точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на първо отделение,