Определение № 641 от 25.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 532/2012 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во – във вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 10894 от 24.VІІ.2012 г. на Т. И. А. от Б., подадена против определение № 3612 на Бургаския ОС, ГК, 3-и с-в, от 17.VІІ.2012 г.,постановено по ч. гр. дело № 1262/2012 г., с което - като процесуално недопустима /просрочена/- е била върната негова частна жалба против определение № 1708 от 29.VІ.2012 г. по същото дело. Единственото оплакване на частния жалбоподател А. е за нарушаване съдопроизводственото правило на чл. 44, ал. 1 ГПК, тъй като вместо саморъчно, датата на връчване на атакуваното предходно определение на Бургаския ОС била удостоверена от съответното съдебно длъжностно лице посредством щемпел и този порок на процедурата не бил забелязан от състава на същия съд, разпоредил връщане на неговата частна жалба като просрочена. Инвокиран е довод, че действителната дата на връчване била 6 юли 2012 г., а не отразената в щемпела. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответната по частната жалба [фирма] – С. писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Б. по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното прекратително определение, претендирайки за потвърждаването му, ведно с присъждане на разноски. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред Бургаския ОС, настоящата частната жалба на Т. Ив. А. от Б. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. За да постанови атакуваното определение Бургаският ОС е могъл да констатира, че меродавната дата на връчването на неговото предходно определение № 1708/29.VІ.2012 г. по делото е била надлежно удостоверена: като „05.07.2012 г.”, видно от разписката на гърба на съобщението, намиращо се на л. 22 от съдебното досие по ч. гр. дело № 1262/2012 г., подписана от връчителя С. М. Д. при ОС-Бургас. Правилото на чл. 44, ал. 1 ГПК изисква датата и начина на връчването, както и всички др. действия във връзка с последното, да са удостоверени от връчителя „с подписа” му. Разпоредбата на чл. 2, т. 9 от Наредба № 7 за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по Гражданския процесуален кодекс (приложение № 9) не съдържа изискване датата на връчване да е изписана саморъчно от връчителя, следователно допустимо е било тя да се отбележи с щемпел на съответния връчител. В заключение, доводът на частния жалбоподател А., че връчването на въпросното определение било извършено един ден по-късно от посочената в разписката дата, не се подкрепя с доказателства, така както и претенцията на ответната по частната жалба [фирма] – С. за присъждане на разноски. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение