Решение № 9760 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9887/2019 г.

Решение № 9760 от 16.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9887/2019 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по две касационни жалби на кмета на община Сандански, чрез процесуалния му представител юрк. Нуцова и на А. Ч. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Зотева, срещу решение № 862 от 24.04.2019 г. по адм. д. № 624/2018 г. на Административен съд – Благоевград, с което е отменена по жалбите на М. Ш. и Е. С. и двамата от [населено място] заповед № АБ – ЗЗ от 21.05.2018 г. на Кмета на община Сандански, с която на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 и т. 4, чл. 113 и чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ е одобрено изменение на подробен устройствен план – План за регулация и застрояване (ПУП - ПРЗ) за поземлен имот идентификатор № 65334.300.832 (УПИ V), поземлен имот идентификатор № 65334.300.838 (УПИ IV) и част от поземлен имот идентификатор № 65334.300.3731 (улица с о. т. 69 а - о. т. 69 б), кв. 25 по плана на гр. Сандански и Работен устройствен план (РУП) за УПИ V-65334.300.832 и 65334.300.838. В касационната жалба на кмета на община Сандански се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди неправилност на извода на съда за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на заповедта. Твърди, че е налице посоченото правно основание на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, което засяга промяна в регулационната линия между УПИ IV и УПИ V, която не съвпада с кадастралната граница. Твърди необоснованост и противоречие със закона на извода на съда за липса на съгласие на жалбоподателите пред първата инстанция за изменение на плана, тъй като посочва, че чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ не е посочена като правно основание на заповедта, както и че от СТЕ е установено, че не е налице изменение в начина и характера на застрояването в имотите, при който случай би било необходимо такова съгласие. Твърдят, че оспорената пред първата инстанция заповед е издадена в съответствие със закона и без допуснати нарушения, а обратният извод на съда е необоснован и постановен при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са обсъдени всички факти от значение за спора. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърли жалбата срещу заповедта. Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба на А. Ч. се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди неправилност на извода на съда за допуснати нарушения на административно производствените правила и противоречие със закона на заповедта. Твърди, че са налице основанията за изменение на регулационния план съгласно чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като регулацията за имотите е одобрена през 1994 г., а кадастралната карта през 2009 г. и се е установило разминаване на регулационните с имотните граници на имотите. Твърди и че изменението на плана в посочената хипотеза не предпоставя наличието на съгласие на всички заинтересовани собственици, тъй като съгласието е ирелевантно при изменение в тази хипотеза, а е относимо само в хипотезата на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, каквато в случая не е налице. Твърди и липса на нарушения на чл. 81 и чл. 21, ал. 2 ЗУТ, като посочва, че не е налице законова забрана за изменение на плана за застрояване в посока на завишаване на височината на застрояване стига да е в рамките на законово допустимото. Твърди и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, а именно необсъждане на всички представени по делото доказателства. Иска обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта, евентуално иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС – Благоевград. Претендира разноски. Ответниците Е. С., починал в хода на производството, поради което заличен и на негово място конституираните ответници негови наследници С. С., К. С. и Г. С. и М. Ш., с писмен отговор и чрез процесуалния си представител адв. Бойчев, изразяват становище за неоснователност на касационните жалби. Претендират разноски. Ответникът А. Х. с писмено становище твърди неоснователност на касационните жалби и правилност на оспореното решение. Ответниците К. Ф., А. Д., М. П., М. Х., Д. П., В. Х., В. Н., А. Н., И. Ч., Л. М., Е. М., А. Ч., М. Ч., И. Ш., Б. Б., И. Н., О. Н. и Е. Н., редовно призовани, не се явяват и не се представляват в открито съдебно заседание и не изразяват становище по касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби и неправилност на оспореното решение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК, като тази от Кмета на община Сандански е подадена по пощата, от страни, адресати на оспореното решение, за които то е неблагоприятно и срещу акт, подлежащ на касационен контрол, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни. За да постанови оспореното решение АС – Благоевград е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му и при спазване на изискването за форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Приел е, че това е така, тъй като оспорената заповед не съдържа правното основание по силата на което е одобрено изменението на ПУП – ПРЗ и РУП, с изключение на изменението на регулационната линия на улица тупик с о. т. 69 а - 69 б, както и мотиви за одобреното изменение касаещо задънена улица. Приел е, че посоченото правно основание за издаване й чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ не може да се отнесе към допуснатото изменение на ПУП - ПРЗ и за одобряването на РУП, изразяващо се в отпадане на УПИ ІV за имот № 2772 и образуване на нов УПИ V за имоти с идентификатори 65334.300.832 и 65334.300.838, което и не е в съответствие с имотните граници на засегнатите имоти съгласно действащата КККР. Посочил е, че от доказателствата е установено, че действащият план за регулация на кв. 25 на гр. Сандански е одобрен със Заповед № 79 от 08.12.1994 г., а КККР на гр. Сандански е одобрена със Заповед № РД – 18 – 80 от 11.11.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, като от СТЕ е установено, КК от 2009 г. не съвпада с улицата по плана от 1994 г. и с правото на собственост, като е приел, че това не е пречка за изменение на регулационния план съобразно влязлата в сила кадастрална карта, тъй като въпросите по законосъобразното или не одобряване на имотната граница по кадастралната карта са ирелевантни към предмета на настоящия правен спор. Приел е, че изменението на ПУП и одобряването на РУП е извършено без съгласие на всички собственици на имотите, предмет на плана, поради което е приел, че заповедта е издадена и в нарушение на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ. Приел е и че заповедта е издадена и в нарушение на чл. 128, ал. 7 от ЗУТ, тъй като проектът за изменение на ПУП и за одобрение на РУП не е съобщен на всички заинтересовани лица - собственици и носители на вещни права върху имотите, предмет на плана. Приел е и наличие на материална незаконосъобразност на заповедта, поради противоречи с чл. 21, ал. 2 от ЗУТ, респ. чл. 71 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, а именно непокриване на калканни стени. Приел е и противоречие с чл. 81 от ЗУТ, досежно предвидената задънена улица, която следва да е с широчина най-малко 3. 5 м., а от СТЕ е установено, че същата е с широчина 3. 00 м. като с РУП се премахват два прохода на партерно ниво на сградата от югоизток с което достъпът до дворното място, където на открито ще паркират 17 броя автомобила е предвиден през съществуващ проход с широчина 3. 17 м и височина 2. 60 м, което е недостатъчно за пожарен автомобил. Поради това е достигнал до извод за незаконосъобразност на заповедта и е отменил същата. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Правилно съдът е определил, че с допуснатото изменение на ПУП в частта на плана за регулацията е отпаднал УПИ ІV за имот № 2772 и е образуван нов УПИ V за имоти с идентификатори 65334.300.832 и 65334.300.838. Правилно е посочил съобразно събраните доказателства, че действащият план за регулация на кв. 25 на гр. Сандански е одобрен със Заповед № 79 от 08.12.1994 г., а КККР на гр. Сандански е одобрена със Заповед № РД – 18 – 80 от 11.11.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, като от СТЕ е установено, КК от 2009 г. не съвпада с улицата по плана от 1994 г. По действащия регулационен план към издаване на оспорената заповед съществуват УПИ V – 832, който обхваща ПИ идентификатор № 65334.300.832 по КК от 2009 г. и част от ПИ идентификатор № 65334.300.838 по действащата КК от 2009 г. в частта откъм ъгъла на ул. "Божин Димов" и ул. "Христо Фотев". По одобрената КК от 2009 г., тази част, която е била извън УПИ IV – 2722 попада в ПИ идентификатор № 65334.300.838. Изменението на РП е допуснато именно по КК от 2009 г., с което регулационната граница е поставена в съответствие с кадастралната граница ПИ идентификатор № 65334.300.838, а обединението в УПИ V – 300. 832; 300, 838 следва съществуващото по действащия регулационен план обединение на имоти, а именно стария УПИ V – 832 по действащия регулационен план, включващ и част от ПИ идентификатор № 65334.300.838, която е извън УПИ IV – 2722. Не е налице създаването на ново обединение на две поземлени имота в един нов УПИ, както е приел АС – Благоевград, а е налице заличаване на границата на УПИ IV – 2722, която е в противоречие с действащата КК от 2009 г. Неправилен е изводът на съда за липса на основанията по чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Посочената разпоредба допуска изменение на ПУП – ПР "при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия" когато "имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните или е установена непълнота или грешка в кадастралната карта, използвана като основа за изработване на подробен устройствен план". В настоящия случай неправилно съдът е приел липса на тези предпоставки, като е налице и противоречивост на мотивите, тъй като от една страна е приел липса на фактически и правни основания за изменение на плана, а от друга е приел липса на предпоставките за изменение на посоченото правно основание. В случая безспорно е налице одобряване на кадастрална карта за гр. Сандански със заповед от 2009 г., като съществуващия стар регулационен план от 1994 г. не съответстват на имотните граници по одобрената кадастрална карта, тъй като не е налице прилагане на този регулационен план, при което съответно и кадастралния план и кадастралната карта биха съответствали на границите на УПИ IV – 2722. При липса на приложена регулация по стария регулационен план и несъответствие на границите по регулация с тези по одобрената кадастрална карта е налице предпоставката по чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ за изменение на регулационния план, което е и сторено с оспорената заповед. При наличието на посоченото правно основание на т. 2, то заповедта е законосъобразна в частта по одобреното изменение на регулацията, постановена в съответствие със закона. Неправилен е и изводът на съда за допуснати други съществени нарушения, а именно поради липса на съгласие на всички заинтересовани собственици. Съдът контролира оспорения акт в рамките на посочените в него правни основания, които пък следват отправеното до административния орган искане, а не дописва правните основания. Чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ не предпоставя за изменение на регулационния план наличие на съгласие на заинтересованите собственици, а само и единствено предпоставките по посочената разпоредба, които са и налице. Съгласие за изменение на плана се изисква само в случаите, в които е то се прави на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ, каквато хипотеза в този случай не е налице, тъй като не е отправено и такова заявление до административния орган. Неправилно съдът е приел и нарушение на чл. 127, ал. 8 ЗУТ, както по посочените по-горе събражения, а именно липса на изискване за наличие на съгласие, както и поради това, че с приключване на административното производство не се преклудира възможността за навеждане на всички възражения, които имат засегнатите от изменението лица, включително имат възможност, което са и направили да релевират същите и в съдебното производство. На следващо място, от доказателствата, а и видно от самата оспорената заповед, не е налице изменение в застроителния план, като и от СТЕ се установява, че с оспорената заповед не е допусната промяна в начина и характера на застрояване, само в който случай би имало изменение на застроителния план. В тази връзка и не е налице необходимост от посочване на основание за изменение на застроителния план, при положение, че не е изменян. В заповедта е посочено, че се одобрява изменение ПУП - ПРЗ и РУП с посочено правно основание чл. 110, ал. 1, т. 1 и 4 ЗУТ, като тази разпоредба дефинира видовете планове, като по т. 1 – това е плана за регулация, а по т. 4 – това е работен устройствен план - РУП (план за застрояване и силуетно оформяне). РУП е план за застрояване и силуетно оформление и с приемането му коректно е посочено, че е налице изменение на ПРЗ, тъй като РУП е вид план за застрояване, подчиняващ се на особени правила. Неоснователно е възражението, релевирано още пред първата инстанция, за нарушение на чл. 113 ЗУТ, забраняваща промяна на начина и характера на застрояването с РУП. Както беше посочено, с РУП в случая не е променен нито начинът на застрояване, който остава свързано, така и не е променен характерът на застрояването, който по действащия ПУП – ПЗ е предвиден за средно застрояване с кота корниз до 15 м., като с РУП по оспорената заповед, изрично в графичната част е посочено, че характерът за застрояването остава същият с допустима височина до 15 м. Не са наведени никакви основания за незаконосъобразност на одобрения РУП, като същият е одобрен в рамките на чл. 113, ал. 2 ЗУТ, като са изпълнени и изискванията на ал. 4 и 5 от посочената разпоредба. Неправилен е и изводът на съда за допуснато нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗУТ досежно непокриване на калканни стени. В случая имотът предмет на заповедта се намира в зона за средно застрояване с височина на сградите по действащия ПЗ до 15 м. Изискването за покриване на калканните стени се отнася за съществуващи сгради с предвидено за зоната застрояване с височина до 15 м., а не става въпрос за изискване за покриване и ненадвишаване на калканни стени на заварени сгради, както е приел съдът, тъй като в съседство съществуват сгради с височина кота корниз 11, 40 м. Т. е. при съобразяване на зоната, в която се намират имотите, ще съществува бъдеща възможност за надстрояване на съседните сгради до изпълване на параметрите за зоната. Следва да се посочи и че това не е предмет на РУП или ПЗ, предвид законовите изисквания за съдържанието на РУП по чл. 113, ал. 4, т. 1 и 2 и в частност т. 2 от посочената разпоредба на ЗУТ, а на следващия етап, а именно инвестиционното проектиране. Неправилен е и изводът за нарушение на чл. 81 ЗУТ, като следва да се посочи и че това основание е неотносимо към спора, тъй като изменението на регулацията на улицата е направено отново на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като видно от текстовата част на заповедта изменението е с поставяне на границите на улицата по границите й в кадастралната карта. Във връзка с гореизложеното не се установяват пороците, приети от АС – Благоевград и водещи до незаконосъобразност на заповедта, а напротив – същата е законосъобразна. Като е достигнал до обратен извода АС – Благоевград е постановил неправилно решение в противоречие със закона, поради което същото следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърлят жалбите срещу заповед № АБ – ЗЗ от 21.05.2018 г. на кмета на община Сандански. Предвид изхода на спора са основателни исканията на касаторите за присъждане на разноски. Искането на кмета на община Сандански е за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде уважено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, както и за заплатената държавна такса. Искането на касатора А. Ч. следва да бъде уважено в размер на сторените от него разноски за държавна такса, тъй като доказателства за сторени такива за процесуално представителство не са представени.