Определение от 14.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4193/2023 г.

Производството е по чл.237 и следващите от АПК. Образувано е по искане на Областна администрация - Пловдив, представлявана от Областен управител на Област с административен център – гр. Пловдив, за отмяна на влязло в сила решение № 8439/04.10.2022 г. постановено по адм. дело № 1891/2022 г. по описа на Върховен административен съд, III отделение, подадено на основание чл. 239, т. 4 АПК, поради противоречие с решение № 12576/12.10.2020 г., постановено по адм. дело № 328/2020 г. по описа на Върховния административен съд, III отделение и на основание чл. 239, т. 1 АПК, поради открити на 29.03.2023г. нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, а именно настъпила смърт на Л. Тевекелиева на 25.01.1997г., установена с Акт за смърт и Грама от Посолство – Вашингтон изх. № КО-32.1-267/24.03.2023г. до МВнР – Инспекторат. Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал.7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С определение от 02.10.2023г., производството по адм. дело № 4193/2023г. по описа на Върховен административен съд е спряно, поради смърт на ответника Л. Тевекелиева. С определение от 26.02.2024г., производството по адм. дело № 4193/2023г. по описа на Върховен административен съд е възобновено, като починалата Л. Тевекелиева е заличена от списъка на лицата за призоваване и вместо нея е конституиран като ответник в производството наследника по закон - К. Стоянов, [ЕГН], с постоянен адрес: гр. София, [адрес]. С молба от 05.03.2024г., Й. Тевекелиев представя договор за продажба на наследство с нотариална заверка на подписите на продавач и купувач, по силата на който К. Стоянов продава на Й. Тевекелиев припадащата се част от наследството, като съвкупност от права и задължения с наследодател Л. Тевекелиева срещу цена от 400 000 лева, платими съгласно приложение № 1 към договора, което не е представено. Въз основа на договор за продажба на наследство, Й. Тевекелиев моли да бъде конституиран в настоящото производство, като единствен законен наследник на Л. Тевекелиева. Настоящото производство е за отмяна на влязло в сила решение, постановено в производство по ЗОДОВ. Страни в производството по отмяна са страните в производството, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. Това са молителя, за който решението е неблагоприятно и страната, за която решението е благоприятно, включително правоприемниците на страната, за която решението е благоприятно. В случая, като правоприемник на починалата Л. Тевекелиева – ответник в производството по отмяна е конституиран нейния законен наследник К. Стоянов. С продажбата на наследство, наследникът К. Стоянов не губи качеството си на наследник, а купувачът на наследството не става наследник на починалия наследодател. Разпоредбата на чл. 227 от ГПК урежда хипотеза на законово правоприемство, а не на правоприемство, което може да настъпи по волята на страните в резултат на правна сделка, поради което молбата на Й. Тевекелиев за замяна на конституирания наследник с него, като купувач на наследството е неоснователна. В производството по ЗОДОВ, каквото не е настоящото производство, приложение намират субсидирано правилата по ГПК, включително и разпоредбата на чл.226 от ГПК, която в трите си алинеи предвижда, че ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни. Приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице. Той може да замести своя праводател само при условията на чл. 222 ГПК – със съгласието на двете страни. Постановеното решение във всички случаи съставлява присъдено нещо и спрямо приобретателя, с изключение на действията на вписването, когато се отнася за недвижим имот (чл. 114 от Закона за собствеността), и за придобиване на собственост чрез добросъвестно владение (чл. 78 от Закона за собствеността), когато се отнася за движими вещи. Тези разпоредби, за участие на трето лице – помагач, не намират приложение в производството по отмяна на влязло в сила решение по реда на чл.237 и сл. от АПК, поради което независимо от представения договор за продажба на наследство, сключен и представен в хода на настоящото производство, купувача на наследството няма качеството на страна и не може да бъде конституиран нито като ответник в производството, нито като трето лице помагач на ответника. Водим от изложеното, Върховен административен съд, петчленен състав на първа колегия