Определение № 3781 от 28.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3092/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" срещу определение № 535 от 08.02.2024 г. по кнахд № 183/2024 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е спряно производството по касационно административно- наказателно дело № 183 от 2023 г. по описа на Административен съд - Пазарджик до произнасяне на Съда на Европейския съюз по дело С-61/23 г., образувано по отправено от Административен съд - Хасково преюдициално запитване с определение № 113 от 31.01.2023 год. по касационно административно-наказателно дело № 997 от 2022 г. на същия съд. Излага доводи, че определението подлежи на обжалване, цитира съдебна практика в тази насока. Счита, че не е допустимо да се спре производство по ЗАНН на това основание и че неправилно е тълкувана разпоредбата на чл. 631 ГПК. Не е достатъчна фактическата констатация, че и по двете дела става въпрос за съответствието на една и съща разпоредба от вътрешното право с правото на ЕС. Административен съд Пазарджик не обсъдил особеностите на съответните нарушения и обжалваните наказателни постановления. Спорният въпрос е дали абсолютно определения размер на санкцията/ глобата съответства на изискванията да бъдат съразмерни, ефективни и възпиращи. Ответната страна е представила писмен отговор. Счита частната жалба за недопустима, евентуално неоснователна. Известно е, че е налице противоречива съдебна практика относно допустимостта на жалбата срещу определение на съда, с което се спира производството по делото до приключване на производството по дело на СЕС, образувано по преюдициално запитване, отправено от друг съд. Отклонено е искането за приемане на съвместно тълкувателно постановление по тълкувателно дело № 1/2022 г. по описа на ВКС по въпроса: „Подлежи ли на обжалване определение за спиране, постановено от първоинстанционен, въззивен или касационен съд, поради отправено по реда на чл. 628 и сл. ГПК преюдициално запитване от друг съд.“ Настоящият състав намира, че частната жалба е процесуално недопустима. С разпоредбата на чл. 229, ал.1 АПК е предвидено, че преграждащите определения, каквото е определението за спиране, подлежат на обжалване с частна жалба. Изричната разпоредба обаче на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК, вр. с чл. 144 АПК предвижда изключение. Невъзможността за инстанционен контрол е изрично регламентирана в изр. 2 на чл. 631, ал. 1 ГПК, без да бъде отделяна хипотезата, в която има отправено преюдициално запитване от друг национален съд на държава членка или от национален съд на друга държава членка, или запитване от съда по висящото дело по въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, доколкото решението на СЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а не само за съда, отправил запитването. Забраната обхваща както случаите, в които съдът спира висящо дело поради отправяне на преюдициално запитване до СЕС, така и случаите, в които спирането е на основание отправено от друг национален съд на същата или друга държава членка преюдициално запитване. Преценката е предоставена на съда, пред който е висящо делото, като определението му е изключено от инстанционен контрол на основание чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК. Спирането на производството е пряка последица от правомощието на съда да отправи преюдициално запитване до СЕС. Съставът на съда, пред който са поставени правните въпроси, по които е отправено преюдициално запитване по друго дело, има същите правомощия като състава на съда, който вече е отправил преюдициално запитване. Принципът на ефективността изисква приложимият национален процесуален закон да не прави защитата на правата, произтичащи от правото на ЕС, практически неосъществима или прекалено трудна. Суверенна е преценката на националния съд и когато решава да спре производството по делото поради отправено преюдициално запитване по друго дело в очакване на произнасяне на СЕС. Целта е да се гарантира еднаквото тълкуване и прилагане на правото на ЕС. В този смисъл определение по адм.д. № 10446/2023 г., определение по адм.д. № 11181/2023 г., определение по адм.д.1559/2024 г., определение по адм. дело № 1225/2024г., определение по адм.д.№ 909/2024г. по описа на ВАС, петчленен състав. Освен това следва да се има предвид, че спирането на производството по делото е постановено от касационна инстанция по ЗАНН, чието решение е окончателно. Съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на СЕС или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. От друга страна може да се изложи тезата, че съдебните актове постановени от касационна инстанция по ЗАНН, каквато е административния съд, не подлежат на обжалване пред Върховния административен съд, който не е инстанция по ЗАНН. Решенията на касационната инстанция по ЗАНН - административен съд, не подлежат на обжалване съгласно чл. 223 АПК/ намиращ се в глава дванадесета АПК/, във връзка с чл. 63в ЗАНН, а съгласно чл. 73 ЗАНН когато се иска възобновяване на акт на административния съд, искането се разглежда от друг състав на административния съд. Чл. 229 и сл. АПК се намират в глава тринадесета АПК. Съгласно чл. 63г. ЗАНН в предвидените от закона случаи съдът може да прекрати производството с определение, което подлежи на обжалване с частна жалба пред административния съд. С тази разпоредба е предвидено обжалване на определения на районния съд с частна жалба пред административния съд. С оглед на това може да се приеме, че не е предвидено обжалване на определенията на касационната инстанция административен съд за прекратяване на производството с определение. Следователно не подлежат на обжалване пред ВАС и определенията на касационната инстанция по ЗАНН административен съд за спиране на производството по делото.