Определение № 703 от 04.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 489/2014 г.

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Т. П. срещу решение № 1444 от 11.07.2013г. по в. гр. дело № 409/2013г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 1 състав в частта, с която след частична отмяна на решение от 04.10.2012г. по гр. дело № 302/2007г. на Софийски градски съд, І гражданско отделение, 10 състав ответникът [фирма], [населено място] е осъден да заплати следните суми: на Мария Н. И. сумата 55 000 лв. /разлика над присъдените 25 000 лв. до 80 000 лв./ – допълнително обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от пътнотранспортно произшестие на 13.09.2006г. /допусната поправка с решение № 1677/01.08.2013г. по гр. дело № 409/2013г. на САС/, със законна лихва върху тази сума, считано от 13.09.2006г. /допусната поправка с посоченото решение/ до окончателното й изплащане; на А. В. П. и Мария Н. И. в качеството им на правоприемници на починалата в хода на производството Бонка А. А. сумата 60 000 лв. /разлика над присъдените 20 000 лв. до 80 000 лв./ - допълнително обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от същото пътнотранспортно произшестие, със законна лихва върху тази сума, считано от 13.09.2006г. /допусната поправка с посоченото решение/ до окончателното й изплащане; на А. В. П. и Мария Н. И. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК допълнителни разноски в размер 66,09 лв.; на адвокат П. Д. К. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА допълнително адвокатско възнаграждение в размер 2 750 лв.; по сметка на Софийски апелативен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК допълнителна държавна такса в размер 4 600 лв. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В касационната жалба и приложено към нея на основание чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК изложение релевира доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС: „Дали е допустимо съдът да формира мотиви за основателност и да постанови диспозитив за дължимост на парична сума по иск за репариране на вреди, представляващи непозволено увреждане, които вреди са част от фактическия състав на престъпление и за които вреди вече е постановен осъдителен диспозитив срещу делинквента, представляващ неразделна част от влязла в сила присъда по наказателно дело? Така постановеният нов осъдителен диспозитив не представлява ли пререшаване на вече постановен съдебен акт, при това в разрез с нормативно установения функционален характер на отговорността на застрахователя? При така постановения нов осъдителен диспозитив, при наличие на друг влязъл в сила такъв, не се ли утежнява положението на една от страните в производството – третото лице помагач, доколкото същият представлява краен платец на паричната сума за обезвреда по реда на регресната отговорност, предвидена в чл. 274 КЗ?” Касаторът се позовава на противоречие с решение № 896/26.03.1971г. по гр. д. № 130/1971г. на ВС, І г. о., решение № 1611/28.12.1984г. по гр. д. № 1292/1982г. на ВС, ІV г. о., решение № 478/26.11.1989г. по гр. д. № 478/1989г. на ВС, І г. о., решение № 237/07.10.1988г. по гр. д. № 190/1988г. на ВС, І г. о., решение № 22/05.05.2011г. по т. д. № 368/2010г. на ВКС, І т. о. и Тълкувателно решение № 5/05.04.2006г. по гр. д. № 5/2005г. на ВКС, ОСГТК. Ответниците Мария Н. И. и А. В. П. в качеството му на правоприемник на Бонка А. А. чрез процесуален представител адв. П. К. оспорват касационната жалба и в писмен отговор релевират доводи за липса на твърдените предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Излагат съображения за наличие на постоянна практика на ВКС, съгласно която влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, но не и по отношение на размера на присъденото от наказателния съд обезщетение, като обемът на отговорността на застрахователя на гражданската отговорност на застрахования делинквент към трети лица не може да бъде ограничен до размера на присъденото обезщетение в наказателния процес по уважения граждански иск срещу делинквента. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирани страни в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Въззивният съд въз основа на доказателствата и позовавайки се на влязлото в сила в частта за присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди първоинстанционно решение, е приел, че са налице всички елементи на сложния фактически състав по чл. 226, ал. 1 КЗ: валидна към момента на увреждането застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на лек автомобил марка „Форд“, модел „Екскорт“; настъпване на застрахователно събитие - осъществяване на непозволено увреждане от законния ползвател на същия автомобил, изразяващо се в причиняване смъртта на М. Василева П. - майка на ищцата Мария Н. И. и дъщеря на първоначалната ищца Бонка А. А.; претърпени от ищците неимуществени вреди в резултат на загубата на М. П.. Решаващият съдебен състав е констатирал, че с влязла в сила присъда на Търговищки окръжен съд по н.о.х.д. № 575/2006г. подсъдимият И. С. М. е бил осъден да заплати на Мария Н. И. на основание чл. 45 ЗЗД обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейната майка М. П. в размер на 25 000 лв. със законна лихва от 13.09.2006г., а на Бонка А. А. на основание чл. 45 ЗЗД обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й М. П. в размер на 20 000 лв. със законна лихва върху тази сума от 13.09.2006г. За разликата до пълните предявени размери тези искове са отхвърлени. При определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение въззивната инстанция е приела, че решението, с което исковете по чл. 45 ЗЗД са частично уважени, няма сила на пресъдено нещо по отношение на предявените преки искове срещу застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност“, поради което е направила извод, че присъденото от наказателния съд обезщетение за неимуществени вреди не е задължително за съда, разглеждащ иска по чл. 226, ал. 1 КЗ. За да определи застрахователно обезщетение в размер 80 000 лв. на Мария Н. И. и 80 000 лева на Бонка А. А., заместена в производството по делото от правоприемниците А. В. П. и Мария Н. И., съдебният състав се е аргументирал с обстоятелството, че първоначалните ищци внезапно са загубили близък човек /майка на първата и дъщеря на втората ищца/, с който са били в близки отношения, в резултат на което са преживели сериозни душевни болки и страдания, отчел е социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите – 13.09.2006г. и към момента на постановяване на решението. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009г., ОСГТК касационната инстанция може да уточни и конкретизира поставените от касатора правни въпроси. Първият, посочен от касатора правен въпрос, се отнася до допустимостта на прекия иск от увредения срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ по чл. 226, ал. 1 КЗ при уважен иск срещу делинквента по чл. 45 ЗЗД. На този въпрос е даден отговор с Тълкувателно решение № 2/2010г. от 06.06.2012г. по тълк. дело № 1/2010г. на ВКС, ОСТК. В т. 1 от Тълкувателното решение е прието, че при уважен иск срещу делинквента по чл. 45 ЗЗД е допустим прекият иск на увреденото лице по чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, а съгласно т. 2 плащането на сумата, присъдена на увреденото лице на основание чл. 45 ЗЗД, няма значение за допустимостта на прекия иск по чл. 226, ал. 1 КЗ, но е от евентуално значение за неговата основателност. Като е приел, че предявеният иск по чл. 226, ал. 1 КЗ срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, е допустим и го е разгледал по същество въпреки влязлата в сила присъда, с която частично са уважени предявените срещу делинквента искове по чл. 45 ЗЗД, въззивният съд се е съобразил с постоянната практика на ВКС. Вторият и третият правни въпроси могат да бъдат уточнени по следния начин: следва ли в производството по пряк иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ обемът на отговорността на застрахователя да се ограничава до размера на присъденото обезщетение по уважен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента с оглед функционалния характер на отговорността на застрахователя. Така уточнения материалноправен въпрос се решава противоречиво от различни съдебни състави на ВКС - решение № 129/29.11.2012г. по т. д. № 346/2011г. на ВКС, II т. о., решение № 11/08.02.2013г. по т. д. № 620/2011г. на ВКС, II т. о. и решение № 191/20.05.2013г. по т. д. № 114/2010г. на ВКС, II т. о. С разпореждане от 03.11.2014г. на Председателя на ВКС поради наличието на противоречива съдебна практика е образувано тълк. дело № 1/2014г. на ОСТК на ВКС по няколко правни въпроса, решаването на един от които ще има значение за правилното решаване на настоящия спор, а именно: „Следва ли в производството по пряк иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ, обемът на отговорността на застрахователя да се ограничава до размера на присъденото обезщетение по уважен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента?” Поради изложените съображения следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК и производството по касационната жалба трябва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК до приключване на производството по тълк. дело № 1/2014г. на ВКС, ОСТК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение