Определение № 628 от 27.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 578/2011 г.

Производството е по чл.278, вр.чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.

С определение №2957 от 04.11.11г. по ч.гр.д.№2760/11г. на Пловдивския окръжен съд е потвърдено определението от 16.09.11г. по гр.д.№11451/11г. на Пловдивския районен съд, с което е била върната исковата молба на И. К. А. вх.№24905/21.06.11г.

Въззивният съд е приел, че самостоятелното предявяване на иск по чл.75, ал.2 от ЗН за установяване нищожност на предходна делба на недвижим имот е лишено от правен интерес, тъй като ищецът разполага с по-ефикасни средства, каквито са исковете за защита на накърненото му с делбата право на собственост.

Частна касационна жалба срещу това определение е подадена от ищеца И. К. А.. Неговото оплакване се свежда до това, че въззивният съд не се е произнесъл по правилността на първоинстанционното определение, а го е потвърдил с други мотиви. В изложението към частната жалба се сочи, че въззивното определение подлежи на касационно обжалване, тъй като съдът не се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, по които трябвало да се произнесе:

• следва ли искът по чл.75, ал.2 от ЗН да се насочи срещу всички лица, които е трябвало да участват в делбата, или е достатъчно да се предяви само срещу участвалите в нея лица;

• оценяем или неоценяем е искът по чл.75, ал.2 от ЗН и

• следва ли да бъде вписана исковата молба по чл.75, ал.2 от ЗН.

По тези въпроси се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, като уточнението е направено с допълнителен текст в самата частна жалба.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.

Правните въпроси, които са предпоставили крайния съдебен акт на въззивната инстанция са два - може ли въззивният съд да потвърди прекратително определение на първата инстанция, но по други съображения, различни от изложените от първоинстанционния съд, както и дали е налице правен интерес от самостоятелното предявяване на иск по чл.75, ал.2 от ЗН. Тези въпроси обаче не са поставени от жалбоподателя. Поставените от него въпроси са свързани с определението на първата инстанция, което обаче не е предмет на проверка в настоящото производство. Ето защо по тях не следва да се допуска касационно обжалване. По тези въпроси въззивният съд не е бил длъжен да се произнесе, тъй като има установена съдебна практика, че той може да потвърди акта на първата инстанция, като изложи собствени съображения, различни от мотивите на първостепенния съд. Тази практика се основава на обстоятелството, че въззивният съд е съд по съществото на правния спор и не действа като контролно-отменителна инстанция.

Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,