Решение № 10170 от 15.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 992/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. В. А. срещу Решение № 23228/12.11.2024 г. на Административен съд – София град/АССГ/, постановено по адм. дело № 3216/2024 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение № ППН-01-94/2022 от 29.02.2024 г. на Комисия за защита на личните данни /КЗЛД/ в частта по т.2 и т.3. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на оспореното първоинстанционно съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Комисията за защита на личните данни, в писмен отговор, чрез пълномощника юрк. Райчева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – М. С. Г. в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от лице, за което първоинстанционното съдебно решение е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е Решение № ППН-01-94/2022 от 29.02.2024 г. на КЗЛД, в частта по т.2 и т.3. С решението по т. 2 е обявена жалба с рег. № ППН -01-94 от 02.02.2022 г., подадена от М. С. Г. срещу Р. В. А. за основателна, в частта съдържаща твърдения за неправомерно събиране на данни- ЕГН, родствени връзки- за извършено от Р. В. А.- администратор на лични данни- нарушение на чл.5,§ 2 от Регламент/ЕС/ 2016/679, а именно за това, че не води каквато и да било документация за дейностите по обработване на данни, за които като администратор отговаря, съответно достъп до същата не е осигурен на надзорния орган с цел извършване на наблюдение и преценка на операциите по обработка на личните данни на жалбоподателката. С т. 3 от решението КЗЛД, във връзка с т. 2 и на основание чл.58,§2,б. б от Регламент/ЕС/ 2016/679 отправя до администратора на лични данни- Р. А. официално предупреждение за така извършеното нарушение. Съдът възприема следната фактическа обстановка: КЗЛД е била сезирана с жалба с peг. № ППН-01-94 от 02.02.2022 г. подадена от М. С. Г. срещу Р. А., с изложени твърдения за извършени нарушения на правилата за защита на личните данни. В жалбата се излага, че Г. живее във фактическо съжителство с лицето Е. Й. А. от около две години, като към началото на това съжителство последният има сключен брак с Р. А. - лицето, срещу което се подава жалбата. Впоследствие този брак е прекратен с решение на Софийския районен съд. През месец септември 2021 г. А. подава въззивна жалба срещу съдебния акт на Софийски районен съд, като с жалбата отправя и искане за издаване на съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с информация дали Е. А., заедно с М. Г. ,нейния син и нейния брат, е напускал пределите на страната в периода 2020 -2021 година, посочвайки имена и ЕГН, отнасящи се спрямо последните три лица. В жалбата е посочено, че придобиването на тези данни - имена и ЕГН на Г. и за родствените й връзки: син и брат, както и отнасящите се до последните две лица имена и ЕГН от Р. А. тяхната употреба и предоставяне на Софийския градски съд по въззивно гр.дело № 1083/2022 е в нарушение на чл. 6, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, тъй като не е налице нито едно от предвидените в тази разпоредба условия за законосъобразното обработване на личните данни. Заявено е искане КЗЛД да образува производство, да установи нарушение на правилата за защита на личните данни и спрямо А. да бъдат приложени съответни мерки. Последната е уведомена за образуваното производство, като й е била дадена възможност за становище, което свое право тя е упражнила. В депозираното становище са изложени доводи за неоснователност на жалбата и са приложени доказателства. В отговор на искане, Софийският районен съд предоставя на КЗЛД подадената до Софийския градски съд въззивна жалба с вх. № 25143569 от 28.09.2021 г. и уведомява Комисията за защита на личните данни, че направеното с т.2 от тази въззивна жалба доказателствено искане е оставено без уважение с определение № 3047 от 05.04.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 1083/2022 г., което също прилага. В отговор на искане Главна дирекция „Гранична полиция“ уведомява Комисията за защита на личните данни, че не е установено наличието на подаден от Р. А. документ, във връзка с направеното с т. 2 от въззивната жалба доказателствено искане. С решение на КЗЛД от проведено на дата 08.11.2023 г. закрито заседание, обективирано в Протокол № 41/2023 г., жалбата е обявена за процесуално допустима за разглеждане в частта, съдържаща твърдения за неправомерно обработване на лични данни, отнасящи се до Г.- имена, ЕГН, родствени връзки с две лица - син и брат, конституирани са страните: жалбоподател М. С. Г. и ответна страна Р. В. А.; определена е дата за разглеждане на жалбата в открито заседание, с призоваване на страните. С оспорената пред съда част от административното решение, КЗЛД: Обявява жалба с peг. № ППН-01-94 от 02.02.2022 г., подадена от Г. срещу А. в допустимата за разглеждане част за основателна- в частта, съдържаща твърдения за неправомерно събиране на данни - имена, ЕГН, родствени връзки- от А. - администратор на лични данни в нарушение на чл. 5, § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, а именно за това, че към 28.09.2021 г. не води каквато и да било документация за дейностите по обработване на лични данни, за които като администратор отговаря, съответно достъп до такава не е осигурен на надзорния орган с цел извършване на наблюдение и преценка на операциите по обработване на личните данни на Г.. На основание чл. 58, § 2, буква б) от Регламент (ЕС) 2016/679 отправя до администратора на личните данни – Р. А. официално предупреждение за така извършеното нарушение. При тези фактически установявания съдът обуславя правните си изводи. АССГ приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган-КЗЛД, в предвидената форма, като не са допуснати и съществени нарушения на административно-производствените правила, които да водят до нищожност или незаконосъобразност/унищожаемост на оспореното решение. Незаконосъобразен е обаче изводът на съда, че решението в атакуемата част е издадено при спазване на приложимите материално правни норми и в съответствие с целта на закона. Съдът не е съобразил решението на КЗЛД в неговата цялост. С неоспорената пред съда т. 4 от решението административния орган приема, че жалбата на Г., в частта съдържаща твърдения за неправомерна употреба на сочените лични данни е неоснователна. Този извод е мотивиран от КЗЛД с разбирането, че лицето е разкрило лични данни за другиго е преследвало легитимен интерес и е налице условието по чл.6,§1,б. е от Регламент /ЕС/ 2016-679 – преимуществен легитимен интерес на администратора на лични данни. В случая административния орган декларативно и принципно е посочил, в какво се състои принципа на отчетност по чл. 5,§2 от цитирания регламент. Липсва обаче мотивираност на акта по какъв начин е нарушен този принцип. В случая А. е определена за администратор на лични данни- законосъобразно опериращ с данните на Г. и родствениците й, от една страна и от друга – липса на отчетност – пречеща на надзорния орган да извърши именно преценката за законосъобразно обработване на лични данни от администратора А.. В случая лицето най общо е прието, че администрира лични данни, без да е уточнено качеството й- лично или по занятие и оттук необходимост от воденето на отчетност за тези данни и наличие на документация за дейностите по обработване на данни- събиране на данните, за които А. отговаря. Предвид изложеното, решението на АССГ следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго по същество на спора, с което решението на КЗЛД по пунктове 2 и 3 бъде отменено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, пето отделение