Определение № 268 от 12.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 874/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Образувано е по касационна жалба вх. № 1077 от 21.02.2011 г. от адв. П. П. и адв. Д. Г. в качеството им на пълномощници на П. Й. С. от [населено място] срещу решение № 248 от 07.12.2010 г., постановено по гр. д. № 644 по описа за 2010 г. на Пернишки окръжен съд. Ответниците по касационната жалба С. И. Д. – И. и Б. И. И. от [населено място] в отговора по чл. 287 ГПК навеждат доводи за недопустимост и неоснователност на жалбата, като претендират и сторените разноски. Пред първоинстанционния съд са предявени обективно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./. Цената на иска, определена към момента на подаване на исковата молба, по действащия към този момент процесуален закон, по исковете за собственост е в размер на ¼ от данъчната оценка, а ако няма такава – ¼ от пазарната цена. В производството по делото /гр.д. № 1791/2007 г. Пернишки районен съд, л. 12/ е представено удостоверение за данъчна оценка на процесния недвижим имот, съобразно което цената на иска е в размер на 450,75 лева. Същата е въведена от ГПК като предпоставка за допускане на касационно обжалване. Ето защо, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ и по аргумент на противното основание от § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ касационната жалба се явява процесуално недопустима и при условията на иззета компетентност следва да бъде оставена без разглеждане. Разноски на ответниците по касационната жалба не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства относно тяхния размер, нито относно факта, че такива са действително направени. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г.о.