Определение № 24 от 15.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 789/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК във връзка с чл. 410 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “Ю” АД, гр. С. против определение № 373 от 08.10.2009г. по ч. т. д. № 180/2009 г. на Силистренски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане № 2* от 10.09.2009 г. по ч. гр. д. № 1685/2009 г. на Силистренски районен съд. С първоинстанционния акт е отхвърлена подадената от дружеството-жалбоподател молба за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против М. Д. Г. от гр. С. за дължимите по договор за издаване на кредитна карта EUROLINE суми в общ размер 883.94 лв. По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. Частният жалбоподател обосновава допускането на касационно обжалване на атакуваното от него определение с твърдението, че са налице всички основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване определенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. Именно тази хипотеза е налице в настоящия случай, тъй като процесната молба по чл. 410 ГПК касае издаване на заповед за изпълнение за сумата 825.42 лв. - главница и 58.52 лв. - мораторна лихва. Следователно, обжалваемият интерес по делото е под 1000 лв., което налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното по него въззивно определение. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение