Определение № 10670 от 06.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10250/2023 г.

Производството е по реда на чл.229-236 във връзка с чл.132, ал.2, т.6 АПК. Образувано е по частна жалба на "Витания Фарма" ЕООД, представлявано от управителя В. Руженова, чрез адв. Е. Омайски, срещу определение № 5207 от 16.06.2023 г., постановено по адм. д. № 5543/2023 г. от Административен съд София-град, в следните негови части, с които жалбата на дружеството е оставена без разглеждане на основание чл.159, т.1 АПК и производството е прекратено: в частта на образуваното производство по жалбата на "Витания Фарма" ЕООД срещу решение от 25.04.2023г. на Комисията, определена със Заповед № 194/20.04.2023г. на управителя на „Диагностично - консултативен център VI-София“ ЕООД; в частта на образуваното производство по жалбата на същото дружество срещу Заповед № 210/26.04.2023г. на управителя на „Диагностично - консултативен център VI-София“ ЕООД; в частта на образуваното производство по молбата на дружеството от 15.06.2023г. за спиране изпълнението на Заповед № 210/ 26.04.2023г. на управителя на „Диагностично - консултативен център VI-София“ ЕООД. В частната жалба се съдържа оплакване за неправилност на определението, като постановено в нарушение на материалния закон. Частният жалбоподател излага подробни съображения за допустимост на жалбата, поради това, че обжалваната заповед по правната си същност съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК, а управителят на „Диагностично - консултативен център VI-София“ ЕООД действа като административен орган по § 1, т.1 ПЗР на АПК. По изложените съображения моли, обжалваното определение да се отмени, като производството по жалбата бъде продължено. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по частната жалба – управителят на „Диагностично- консултативен център VI-София“ /„ДКЦ - VI-София“/ ЕООД, в писмен отговор по реда на чл.232 АПК, изразява становище за нейната неоснователност. Позовава се на съдебна практика, включително и на ТР № 3 от 27.06.2016 г., постановено по т.д. № 5/2015 г. на Общо събрание на колегиите на Върховния административен съд. Отправя искане обжалваното определение да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.230 АПК и срещу съдебен акт, с който е преграден пътят й на съдебна защита. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Административен съд- София град е бил сезиран с жалба, подадена от "Витания Фарма" ЕООД срещу заповед № 210/26.04.2023г. на управителя на „ДКЦ - VI-София“ ЕООД, с която на основание чл.27, ал.6 и 7 и чл.28 от Наредбата за общинските лечебни заведения (НОЛЗ) е обявено класирането на конкурсните предложения и е определен участника, спечелил конкурса за отдаване под наем на част от имот, собственост на „ДКЦ - VI-София“ ЕООД, подробно индивидуализиран. При извършения служебен контрол за процесуална допустимост на жалбата, съдът е преценил, че тя е процесуално недопустима, поради което я е оставил без разглеждане и е прекратил производството. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от лице, което няма властнически, административни правомощия. Позовал се е на чл.43 и чл.44 от НОЛЗ, в които съответно са уредени правомощията на управителите на едноличните търговски дружества с общинско имущество и начина на възлагане на управлението. От анализа на посочените норми е извел извода, че управителят на "ДКЦ-VI-София" ЕООД не е орган на местно самоуправление или орган на публична власт, поради което и издаваните от него актове не са административни актове, тъй като издателят им не притежава качеството на административен орган. Според решаващия съд, „ДКЦ - VI-София“ ЕООД е търговско дружество, чиято собственост е сградата, в която се намира обектът на конкурса, а управителят й действа като субект на търговското дружество, което е гражданско правен субект, поради което издадената от него заповед по правната си същност не е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 АПК. Съдът е приел, наред с това, че управителят на търговското дружество не е и административен орган по смисъла на § 1, т.1 от ДР на АПК, тъй като не принадлежи към системата на изпълнителната власт, нито е носител на административни правомощия. По така изложените съображения е направил извод, че заповедта не подлежи на оспорване и на основание чл.159, т.1 АПК съдът е оставил жалбата без разглеждане, и е прекратил образуваното производство. В мотивите на обжалваното определение е прието още, че липсата на осъществени административни правомощия се отнася и за издателя на решението от 25.04.2023г., а именно Комисията, определена със Заповед № 194/20.04.2023г. на управителя на „ДКЦ - VI-София“ ЕООД, която е натоварена с помощни функции при провеждането на конкурса за отдаване под наем на имот, поради което и производството в частта срещу това решение се явява недопустимо. Административният съд е оставил без разглеждане и жалбата на "Витания фарма" ЕООД срещу решение от 25.04.2023г. на Комисията, определна със Заповед № 194/20.04.2023г. на управителя на „ДКЦ - VI-София“ ЕООД, както и молбата на дружеството за спиране изпълнението на процесната заповед по съображения, че спиране на изпълнението може да се иска само по отношение на административен акт, какъвто процесният не е. Постановеното определение е правилно. „ДКЦ - VI-София“ ЕООД е дружество със сто процента общинско участие в капитала и е лечебно заведение по смисъла на чл. 2, ал. 1 във връзка с чл. 8, ал. 2, т. 2 от Закона за лечебните заведения. В капитала на дружеството е апортиран имотът, който е обект на откритата процедура за отдаване под наем. В § 1, т. 1 от Допълнителна разпоредба на АПК е дадена легална дефиниция на понятието „административен орган“ и това е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. В случая управителят на „ДКЦ-VІ-София” ЕООД не действа като орган от системата на изпълнителната власт, а като орган на търговско дружество. Липсва и изрична законова разпоредба по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, която да оправомощава органите на дружеството с административни правомощия. Извършените от управителя на ДКЦ действия по управление на процесния собствен на дружеството имот са единствено в качеството му на орган на стопански субект, а не като орган на власт и предвид липсата на изрична правна норма в закон, която да му предоставя такава властническа компетентност. Във връзка с изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед не може да се квалифицира като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, тъй като няма възникнали отношения на власт и подчинение с частния жалбоподател, съответно- правилно се е позовал и на трайно установената практика на Върховния административен съд, примери за която са дадени в мотивите на обжалвания съдебен акт. Така например, в определение № 11326/26.09.2019г. по адм.д. № 11490/2018г. и определение № 8538/06.06.2019г. по адм.д. № 247/2019г. на ВАС, четвърто отделение, съдът е имал възможност да изрази становще, че такава заповед не представлява индивидуален административен съд, а е акт на орган на търговско дружество, който не е административен орган. Липсата на качество на орган на местно самоуправление или на публичната власт на издателя на акта препятства възможността в разглеждания случай да възникне административно правоотношение. Цитираното в частната жалба решение № 92 от 6.01.2014 г, по адм. д. № 11928/2012 г. на Върховния административен съд е изолирано в съдебната практика и не може да обоснове друг правен извод, още повече, че постановилият го съдебен състав сам е изоставил първоначално застъпеното от него становище. Правилно в мотивите си първоинстанционният съд се е позовал на ТР № 3 от 27.06.2016 г. по т. д. № 5/2015 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд. Според него, актовете на органите на управление на търговски дружества с държавно участие в процедура по търг или конкурс за извършване на действия по управление и разпореждане със собствено на дружеството имущество, не са на органи с държавна власт. Същото принципно положение се отнася и за дружество с общинско участие, както законосъобразно е посочил и първостепенният съд. При тези установявания, правилен се явява изводът на административния съд, че производството по подадената жалба от "Витания Фарма" ЕООД в горепосочените части е недопустимо и следва да бъде прекратено. Определението, като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода на спора направеното искане от частния жалбоподател за присъждане на направените разноски следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл.236 във връзка с чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение