Определение № 238 от 03.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2182/2017 г.

Производството е по чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. Н. М. от [населено място], Столична община против определение №2409/12.07.2016 г., постановено по ч. гр.д. №2322/2016 г. на Софийски апелативен съд., с което е оставена без уважение частната жалба на П. Н. М. против разпореждане №456/18.03.2016 г. по ч. гр.д. №315/2015г. по описа на СОС. С касационната частна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Представя се изложение на основанията за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Ответникът по касационната частна жалба М. П. Й. от [населено място],не взема становище по жалбата. Дирекция „Социално подпомагане, район „М.” и Софийска окръжна прокуратура, също не вземат становище по жалбата. Касационната частна жалба е подадена в законоустановения срок, от страна, която има право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима. С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на П. Н. М. против разпореждане №456/18.03.2016 г. по ч. гр.д. №315/2015г. по описа на СОС, с което е върната подадената от нея касационна жалба срещу решението постановено по в. гр.д. № 315/2015 г. та Софийски окръжен съд.За да постанови това определение въззивният съд е приел, че в дадения й от съда срок жалбоподатателката не е отстранила нередовностите на касационната жалба ,а именно до уточни населеното място и посочи пълния административен адрес на касатора, както и да представи препис от касационната жалба с всички уточнения, допълнения и приложния към нея за връчване на контролиращата страна, поради което съдът правилно е постановил нейното връщане. С представеното изложение на основанията за допускане до касационно обжалване касаторът - частен жалбоподател е формулирал правния въпрос: „Дали допуснатите нарушения в неизпълнението на предписанията на съда, дадени с разпореждането, с което е оставена жалбата без движение, имат технически характер или предпоставят връщането на касационната жалба”. Счита, че този въпрос е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, което сочи на допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, макар частният жалбоподател да не се позовал изрично на него. Върховният касационен съд счита, че не са налице предпоставките с които законът свързва достъпът до касационно обжалване.Изискванията за редовност на касационната жалба са ясно формулирани в разпоредбата на чл. 284 ГПК. Неизпълнението на което и да било от тях е основание касационната жалба да бъде оставена без движение с указание да бъдат отстранени съгл. чл.285,ал.1 ГПК.Неотстраняването на нередовностите има като последица връщането на касационната жалба /чл. 285,ал.2 ГПК/. Цитираните текстове са ясни, по тяхното приложение има създадена трайна практика, която не се налага да бъде изоставяна или изменяна.С оглед на това не се налага тяхното изрично тълкуване с оглед точното им приложение.Очевидно е, че цитираните текстове не правят разграничение между нередовности, които имат технически характер и други, които предпоставят връщането на касационната жалба. Неотстраняването на всяка една нередовност, свързана с неизпълнението на всяко едно от изискванията на чл. 284 ГПК е основание за връщане на жалбата. С оглед на това не е изпълнено основанието по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК и касационното обжалване на въззивното определение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.