Определение № 264 от 24.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 1617/2016 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 5-във вр. чл. 48, ал. 2 ЗМТА. Образувано е по молбата на ЕТ Л. А. Л. от [населено място], действащ с фирмата „Ч.-Л. Л.”, подадена от процесуалния му представител по пълномощие от САК, съдържаща искане за освобождаване на внесената като обезпечение в производството по чл. 47 ЗМТА от специалната набирателна сметка на ВКС сума в размер на 94 105.50 лв. /деветдесет и четири хиляди сто и пет лева и петдесет стотинки/, като същата бъде преведена по с/ка на този едноличен търговец в [фирма]-София с IBAN: B. и с B.: F.. При преценката си по основателността на искането настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение съобрази следните обстоятелства: С определение № 9/25.ХІ.2016 г. постановено по настоящето дело в пр-во по чл. 48, ал. 2 ЗМТА-във вр. чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК е било допуснато спиране изпълнението осъдително арбитражно решение (без номер) на Арбитражен съд-София от 18.ХІ.2015 г. по арб. дело № 73232/2015 г., с което ЕТ е бил осъдено да заплати на благоевградското [фирма] сума в размер на 86 775.43 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 17.VІ.2015 г. и до окончателното й изплащане. По този начин е било разпоредено преустановяването на всички действия на принудително изпълнение по изп. дело № 20168440400483 по описа на ЧСИ С. Я. /с рег. № 844/ по списъка на КЧСИ и с р-н на д-е, съвпадащ с юрисдикцията на СГС. Констатирано е било в мотивите на горното определение, че към датата на подаване на искането за спиране на принудителното изпълнение срещу [фирма], дължимата законна лихва върху главницата от 86 775.43 лв. е била в размер на 7 330 лв. или общо – 94 105.50 лв., както и че последната е била надлежно внесена по специалната набирателна сметка на ВКС за вещи лица, свидетели, обезпечения, гаранции и др. Видно от постановеното по настоящето дело решение № 7 от датата 5.ІV.2017 г. е, че горепосоченото осъдително арбитражно решение на Арбитражен съд-София /АСС/ при С. „Правна помощ и медиация” е било отменено на основание чл. 47, ал. 1, т. 2, предл. 1-во ЗМТА. При решаващия извод за липса на валидно сключено арбитражно споразумение между страните по спора не се дължи връщане на делото на арбитражния съд за ново разглеждане /арг. чл. 49, предл. 1-во ЗМТА/, а това прави настоящето искане за връщане на внесеното обезпечение основателно. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение