Определение от 27.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6818/2023 г.

Прилагането на правила и насоки от Ръководството на ОИСР по трансферно ценообразуване за мултинационални предприятия и данъчни администрации в редакцията му от 2017 г., за определяне на пазарната цена по сделка от 2014 г., когато тези правила и насоки представляват нововъведения, а не само полезни пояснения на вече дадени в предходни редакции насоки, следва ли да се тълкува като противоречие с принципа на правната сигурност, коментиран в Решение на Съда по дело Intertanko and others, С-308/2006, Решение на Съда по дело Белгия/Комисия, С-110/03 и др., и с принципа на ефективността, коментиран в Решение на Съда по дело Aprile Sri, С-228/96, Решение на Съда по дело Marks & Spencer pic, С-62/00 и др., и с оглед обстоятелствата по главния спор? При отрицателен отговор на горните въпроси, несъвместима ли е с чл. 5, пар. 4 от ДФЕС и принципа на пропорционалност, предвиден в него и коментиран в решение на Съда по дело Attanasio Group, С-384/08 и др., национална практика, като тази в главното производство, при която се придава ретроактивно действие на правила и насоки от 2017 г. към изминал период, когато цената по сделката, сключена през този изминал период, е била определена в съответствие с оценката на независим и водещ в световен план лицензиран оценител? Ответникът по касационната жалба – директор на дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП, чрез процесуалните си представители юрк. Минкова и юрист Марчева, изразява становище за неоснователност на искането с правно основание чл. 628 ГПК. Съгласно чл. 267, пар. 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/, Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася преюдициално относно: а/ тълкуването на ДФЕС; б/ валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза. Когато такъв въпрос е повдигнат по висящо дело пред национална юрисдикция на дадена държава, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, тази юрисдикция е длъжна да сезира Съда на Европейския съюз /пар. 3 от посочената норма/. В националното право, с чл. 628 ГПК е предвидено, че когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности. Настоящият касационен състав намира, че поставените от касационния жалбоподател въпроси са твърде общи и не съдържат конкретно и ясно формулирано искане за тълкуване на принципите на правната сигурност, на ефективността и на пропорционалността, регламентирани с норми от правото на ЕС и формулирани в практиката на СЕС. От дружеството не са изложени ясни и конкретни причини, които според него налагат тълкуване на норми от правото на ЕС, като не се твърди наличие на неяснота или нееднозначно прилагане на посочените принципи, респ. на разпоредбите, с които същите са въведени. Формулирано е общо искане за тълкуване, без да е посочено конкретното съдържание на норма от съюзното право, което според дружеството се нуждае от интерпретиране от Съда на ЕС, с оглед неяснота на това съдържание или нееднозначното му приложение. В случая не е обоснована и необходимостта от тълкуване на норми от правото на ЕС за правилното решаване на правния спор по основното производство. От касационния жалбоподател не се сочи наличие на връзка между визираните правни принципи и националното законодателство, приложимо в главното производство, в случая, регламентиращо облагането с корпоративен данък, доколкото правото на ЕС не съдържа разпоредби в областта на прякото данъчно облагане. В тази насока следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 94, б. "в)" от Процедурния правилник на СЕС, съгласно която елемент от съдържанието на преюдициалното запитване е изложение на причините, поради които запитващата юрисдикция има въпроси относно тълкуването или валидността на някои разпоредби на правото на Съюза, както и установената от нея връзка между тези разпоредби и националното законодателство, приложимо в главното производство. Следователно и по аргумент на противното, липсата на подобна връзка препятства възможността за разглеждане на преюдициалния спор от Съда. По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че искането на „Каменица“ АД за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз е неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,