Определение № 31 от 04.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11911/2023 г.

Производството е по реда чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на началник сектор в отдел „Проверки“ при ТД на НАП София, подадена чрез процесуалния представител гл.юрк. Я. Биков, против Определение № 8938 от 17.10.2023 г. на Административен съд София-град, постановено по адм.д. № 3893 по описа за 2022 г., с което е върната касационната му жалба против Решение № 4074/19.06.2023 г., постановено по същото дело. Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че даденият срок за заплащане на дължимата държавна такса за касационното производство е бил недостатъчен, с оглед установената процедура в НАП по заплащане, като такава е била заплатена в деня на постановяване на обжалваното определение. Искането от съда е да отмени обжалваното определение и да постанови продължаване на съдебното производство. В срока по чл. 232 АПК е постъпил писмен отговор по частната жалба от ответника „Твоето кафе“ ЕООД, [ЕИК], чрез упълномощения адв. Т. Цонев, в което се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, против подлежащо на обжалване определение на основание чл. 213а, ал. 7 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по адм.д. № 3893 по описа за 2022 г. на Административен съд София - град е образувано по жалба на „Твоето кафе“ ЕООД против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № BG16RFOP002-2.095-6678 от 18.03.2022 г. Съдът се е произнесъл с Решение № 4074/19.06.2023 г., с което оспореният АУПДВ е отменен, като срещу постановеното решение е постъпила касационна жалба на 27.06.2023 г. С Разпореждане от 04.07.2023 г. съдията-докладчик на основание чл. 213а, ал. 1 АПК е дал изрични указания на касатора да внесе дължимата държавна такса за касационно оспорване по сметка на ВАС, като след внасянето на посочената сума в дадения срок, касационната жалба е администрирана и изпратена по компетентност на ВАС. С Разпореждане от 15.09.2023 г. Председателят на Осмо отделение на ВАС, като е констатирал, че дължимата държавна такса е неправилно определена е върнал делото на административния съд за изпълнение на процедурата по чл. 213а, ал. 1 във връзка с чл. 213, т. 3, във вр. с чл. 227а, ал. 3 АПК. С разпореждане от 21.09.2023 г. съдията-докладчик е постановил да се изпрати на касатора съобщение, ведно с разпореждането на ВАС от 15.09.2023 г., като му се укаже, че при неизпълнение на дадените указания в срок, касационната жалба ще бъде оставена без разглеждане. Съобщението за разпореждането на съда е връчено на 27.09.2023 г. на М. Налбантова – м.сп., като в указания срок, който е изтекъл на 04.10.2023 г., както и до датата на постановяване на процесното определение – 17.10.2023 г., дадените указания не са изпълнени, поради което с Определение № 8938 по адм.д. № 3893/2022 г. подадената касационна жалба е върната. Представени са доказателства за внасяне на определената държавна такса в деня на постановяване на обжалваното определение. Определението е правилно. Касаторът не е подавал искане за удължаване на срока за изпълнение на дадените указания за изправяне на нередовностите на подадената касационна жалба, поради което изложените едва с настоящата жалба аргументи за недостатъчност на дадения срок, който е предвиденият в закона, с оглед създадената организация за заплащане на държавни такси в НАП, не могат да обосноват различен извод. След като не са изпълнени дадените указания в срок и не е възстановен срокът за изправяне на нередовността, то законосъобразно, обосновано и правилно АССГ е върнал подадената касационна жалба. С оглед изложеното, при постановяване на обжалваното определение съдът е спазил изискванията на закона и правилно на основание чл. 213а, ал. 1 АПК е оставил без разглеждане касационната жалба. Обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора ответникът по частната жалба има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски, но предвид липсата на искане за това и на доказателства за сторените разноски, такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение,