Определение № 10588 от 08.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8534/2024 г.
ВАСПето отделение08.10.2024reporting judge Йовка Дражева
Ruling
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 586/ 10.05.2024 г. по адм. д.№ 350/2023 г. по описа на Административен съд София област. ОСЪЖДА "Румбулит" ЕООД, гр. София, да заплати на ДЪРЖАВЕН ФОНД "ЗЕМЕДЕЛИЕ", направените за касационната инстанция разноски в размер на 150 /сто и петдесет лева/ лв. ИЗПРАЩА молбата на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ /инкорпорирана в отговора на частната жалба/ за присъждане на разноски за първоинстанционното производство на Административен съд София-област за произнасяне. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ЙОВКА ДРАЖЕВА секретар: Членове: /п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА /п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ
Grounds
Производството е по чл.229 и сл. от АПК. Образувано е по частната жалба на "Румбулит" ЕООД против прекратително определение № 586/ 10.05.2024 г. по адм.д.№ 350/2023 г. по описа на Административен съд София област. Иска отмяна на определението като неправилно по съображения, развити в частната жалба. Твърди, че СЕУ на ДФЗ не дава възможност на адресата на акта да провери кога е свалил уведомителното писмо, поради което опитите му да получи информация за датата на получаване на УП са останали без резултат. Ответната страна заместник-изпълнителният директор на ДФЗ оспорва частната жалба и иска оставяне в сила на определението, защото първоначалната жалба е просрочена. От профила на жалбоподателя е изтеглено оспореното уведомително писмо на 16.02.2023 г., което е доказано със съдебно-техническа експертиза. Срокът е изтекъл на 2.03.2023 г. и към датата на сезиране на съда на 13.03.2023 г. жалбата е просрочена. Претендира присъждане на съдебни разноски за две съдебни инстанции. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл.230 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното прекратително определение АССО е установил със съдебно-техническа експертиза, че процесното уведомително писмо е било връчено по реда на чл. 28, ал. 2 ЗПЗП, чрез изтеглянето му за първи път от адресата от системата за електронни услуги (СЕУ) на ДФЗ на 16.02.2023 г. Поради това е приел за просрочена подадена жалба до съда на 13.03.2023 г. и е прекратил производството на основание чл. 159, т. 5 от АПК. Определението е правилно. В съответствие с доказателствата по делото, включително и заключението на допусната и изслушана първоначална допълнителна съдебно-техническа експертиза, съдът приема, че жалбоподателят е изтеглил по електронен път уведомителното писмо на 16.02.2023 г., поради което входираната пред съда първоначална жалба е подадена след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Към делото е приложена от административния орган разпечатка от системата за електронно уведомяване на земеделските производители, създадена от ДФЗ, представляваща извлечение от "Журнал за изтеглени уведомителни писма". Към частната жалба не са представени доказателства за подаване на жалбата в срок, нито има данни да е искано удължаване на срока за обжалване. От приложената административна преписка е видно, че частният жалбоподател има индивидуален достъп до СЕУ, като част от интегрираната информационна система на ДФЗ, по реда на чл. 31, ал. 3 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (Наредба № 105/2006 г.). Системата съдържа данни за издадени индивидуални административни актове, с достъп до които разполагат субектите, получили индивидуален достъп. Такъв достъп до процесното уведомително писмо има и "Румбулит" ЕООД, като е приложен електронен документ за извършено изтегляне от дружеството на генериран файл, който го съдържа. Извлечението от електронния документ материализиращ тези действия, е подпечатано с печат на ДФЗ /л.30/ и е заверено от процесуален представител на ответната страна, поради което представлява електронен документ възпроизведен на хартиен носител, по смисъла на чл. 184, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Съгласно чл. 28 ЗПЗП, комуникацията между Държавен фонд "Земеделие" и съответните кандидати или бенефициенти и съобщаването на индивидуалните административни актове, издадени от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" или от оправомощените от него длъжностни лица, се извършва чрез съобщение в системата за електронни услуги (СЕУ) по чл. 30, ал. 2, т. 6 в индивидуалния профил на съответния кандидат или бенефициент, като към съобщението се прикачва съответният акт или в него се препраща към публикувания в системата акт. Индивидуалният административен акт по ал. 1 се счита за връчен с изтеглянето на съобщението от СЕУ. Получавайки индивидуален достъп до СЕУ земеделският производител е предоставил на административния орган електронен адрес, който позволява получаване на съобщение, съдържащо информация за изтегляне на съставения документ от информационна система. Неоснователна е защитната теза на частния жалбоподател за получено уведомително писмо чрез СЕУ на 24.02.2023 г. Видно от заключението на л.127 срещу "дата на стартиране на изтеглянето на УП" се намира датата 16.02.2023 г. Известието за доставяне/връчване на уведомителното писмо не е налично в потребителския интерфейс на СЕУ, защото известието се намира единствено в софтуера на ИСАК, с който работят служителите на ДФЗ и не може да бъде налично за сваляне и визуализиране от страна на адресата на известието. В случая уведомителното писмо за кампания 2021 г. е изтеглено на 16.02.2023 г. от потребителския профил в СЕУ от жалбоподателя и подаването на жалбата по пощата на 10.03.2023 г. не доказва спазване на 14-дневния срок. Обстоятелството, че в потребителския профил на жалбоподателя няма информация на коя дата е изтеглил уведомителното писмо, не опорочава извършеното процесуално действие от администрацията на ДФЗ по съобщаване на УП, като административният орган е доказал момента на връчване на съобщението. По изложените съображения състав на Върховния административен съд, пето отделение, намира за правилно обжалваното определение, а частната жалба за неоснователна. Предвид изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на направени по делото разноски, но същото следва да бъде уважено само за настоящата инстанция, тъй като по искането за присъждане на разноски за първоинстанционното производство следва да се произнесе първоинстанционния съд. На основание чл. 78, ал. 8 вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от НЗПП и предвид правната сложност на делото в полза на ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение
Cited provisions
14- чл. 149, ал. 1 АПК
- чл. 159, т. 5 АПК
- чл. 229 АПК
- чл. 230 АПК
- чл. 236 АПК
- чл. 28 ЗПЗП
- чл. 28, ал. 2 ЗПЗП
- чл. 37 ЗПП
- чл. 24 НЗПП
- чл. 184, ал. 1
- чл. 221, ал. 2
- чл. 30, ал. 2, т. 6
- чл. 31, ал. 3
- чл. 78, ал. 8