Решение № 368 от 10.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13235/2017 г.

Решение № 368 от 10.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13235/2017 г., VII о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по жалба на ръководителя на "Звено местни приходи" при Община Батак срещу Решение № 424/02.10.2017 г. постановено по административно дело № 52/2017 г. по описа на Административен съд /АС/ – Пазарджик. С обжалваното решение съдът е отменил Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № 27-1/26.09.2016 г. издаден от С. Георгиева на длъжност "Главен експерт приходи, Звено "Местни приходи" към община Батак, мълчаливо потвърден от ръководителя на "Звено местни приходи" при Община Батак и е осъдил общината да заплати на Софийски университет /СУ/ "Свети Климент Охридски" деловодни разноски в размер на 50 /петдесет/ лева. В касационната си жалба касаторът навежда доводи за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел, че от страна на ръководителя на "Звено местни приходи" при Община Батак е изразено становище за недопустимост на жалбата. Неправилно е приел и, че с процесния АУЗД са установени вземания за данък недвижими имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБ0 за 2015 г. Сочи, че с АУЗД № 27-1/26.09.2016 г. е установено единствено вземане за ТБО за 2015 г. и дължимата лихва. Съдът неправилно е приел, че процесната сграда се води в счетоводството на ТП ДЛС "Широка поляна" по сметка 613 – незавършено строителство, че не е извършено фактическо предаване на сградата за стопанисване и управление от ГС "Широка поляна" на СУ. Сочи, че в Акт за частна държавна собственост /АЧДС/ № 5294/10.09.2007 г., който съдът неправилно е приел, че е актуалния и правновалиден документ, който установява кой управлява сградата, респективно кое е данъчнозадълженото лице, сградата е предоставена за управление на ДДС "Широка поляна", но от своя страна ДДС "Широка поляна" е предоставила сградата за стопанисване и управление на СУ "Св. Кл. Охридски". Данъчно задължено е лицето, което действително стопанисва и управлява сградата, в случая това е СУ, който е нейния действителен ползвател. Твърди, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства, вкл. свидетелските показания, двата акта за държавна собственост, Заповед № 348/06.08.1996 г. на Комитета по горите, данъчната декларация подадена от СУ. Моли жалбата да бъде уважена, да се отмени оспорваното решение на АС Пазарджик и да се постанови друго такова, с което АУЗД № 27-1/26.09.2016 г. издаден от С. Георгиева на длъжност "Главен експерт приходи, Звено "Местни приходи" към община Батак, мълчаливо потвърден от ръководителя на "Звено местни приходи" при Община Батак да се потвърди, алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, вкл. и за конституиране като заинтересована страна на ТП ДЛС "Широка поляна", ако то е данъчнозадълженото лице. Претендира разноски и за двете съдебни инстанции по представен списък на разноските. Ответникът по касация – Софийски университет "Свети Климент Охридски" оспорва жалбата по съображения изложени в писмен отговор. Твърди, че от доказателствата по делото се установявало кое е данъчнозадълженото лице по смисъла на чл. 11, ал. 5 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. Счита, че задължението за ТБО възниква по силата на закона, а не от момента на и по силата на подаването на данъчна декларация. Моли жалбата да се остави без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел от фактическа и правна страна, че с АУЗД № 27-1/26.09.2016 г., издаден от "Главен експерт приходи, Звено "Местни приходи" към община Батак, по отношение на СУ "Св. Климент Охридски" са установени вземания за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци 2015 г. в общ размер на 10 493. 02 лева – главница и лихви в размер на 1 150. 60 лева, т. е. общо 11 643. 62 лв. Така издадения акт е бил обжалван в срок по административен ред, като е мълчаливо потвърден от ръководителя на "Звено местни приходи" при Община Батак. От Заповед № 507/13.07.2015 г. на кмета на Община Батак съдът е установил, че актът е издаден от компетентен орган. Приел е, че актът е издаден в нарушение на материалния закон. В тази връзка е посочил, че по делото е установено, че сградата, за която са определени ДНИ и ТБО е частна държавна собственост, което се установявало от акт за държавна собственост /АДС/ № 5294/10.09.2007 г. В акта било описано, че сградата представлява работническо общежитие, със застроена площ от 925 кв. м., четири етажа, масивна конструкция, находяща се в местност "Широка поляна", землище гр. Батак, като правото на управление върху цялата сграда е предоставено на Държавна дивечовъдна станция "Широка поляна". От писмо изх. № 559/08.06.2017 г. изходящо от ТП ДЛС "Широка поляна", съдът установил, че процесната сграда се води в счетоводството им по сметка 613 - незавършено строителство. От разпита на св. Ходжа – Директор на ТП ДЛС "Широка поляна" съдът е посочил, че също се установява, че сградата се води в активите на дружеството. Съдът е отчел, че процесният акт е издаден въз основа на подадена от името на Софийския университет декларация с вх. № 06-03-145/19.11.2007 г. по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ. В тази връзка е изискал документи, установяващи на какво основание е била подадена тази декларация. Установил е, че е сключен договор от 02.03.1989 г. между Горско стопанство "Атанас Кънев" м. Широка поляна" и Софийския университет, съгласно който горското стопанство предоставя за ползване на Софийския университет сградата. По делото е представена и Заповед № 348/06.08.1996 г. на председателя на Комитета по горите, с която на Горско стопанство "Широка поляна" е наредено да предаде за стопанисване и управление на СУ "Св. Климент Охридски" първи, втори и четвърти етаж от същата сграда. Посочил е, че се е установило, че фактическо предаване както въз основа на договора, така и на посочената заповед не е било извършено. Посочил е, че дори и да се пренебрегне този факт, в последствие с издадения акт за държавна собственост от 2007 г. е отразено, че цялата сграда е предоставена за управление на ДДС "Широка поляна". Изложил е съображения, че именно актът за държавна собственост е актуалния и правно валиден документ, който установява кой управлява сградата, за която са установени местни данъци и такси, респективно кое е данъчно задълженото лице съгласно чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ, вкл. за ТБО, съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ. Посочил е, че по делото е представена счетоводна оценка, в която е отразено, че се определя стойността на сграда в местността "Широка поляна" - Батак, собственост на СУ "Св. Климент Охридски", която оценка по никакъв начин не установява кой е ползвателя на сградата, тъй като по безспорен начин е установено с АЧДС, че собственик е държавата, а не СУ "Св. Климент Охридски". Извел е извод, че подадената декларация през 2007 г. от СУ "Св. Климент Охридски" е декларация, която не може да дерогира АЧДС, в който като ползвател е посочено ТП ДГС "Широка поляна". Посочил е, че изготвеното и прието заключение на вещото лице не опровергава посочените по – горе фактически обстоятелства. В заключение съдът е приел, че от всички приети по делото писмени доказателства се установява, че данъчно задълженото лице не е СУ "Св. Климент Охридски", въпреки подадената декларация от името на Софийския университет с вх. № 06-03-145/19.11.2007 г. по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ. В мотивите си съдът е дал указания, след извършване на ревизия да се установи кое е данъчнозадълженото лице. Данъчната партида може да бъде закрита и служебно. Решението е неправилно. Съдът не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за спора, поради което решението му е постановено при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Изводите на съда, че АУЗД е издаден от компетентен орган са правилни и съответни на доказателствата по делото. Актът е бил обжалван по административен ред, като е мълчаливо потвърден от ръководителя на "Звено местни приходи", който с оглед представените по делото доказателства се явява решаващ орган. Жалбата, с която е бил сезиран АС Пазарджик е била допустима, като изводите на съда в тази връзка са правилни. Не е основание за отмяна на решението посоченото от съда при отразяване на становищата на страните, че ответникът е изразил становище за недопустимост на жалбата. Основателен е довода в касационната жалба, че съдът неправилно е посочил, че с оспорения пред него АУЗД са установени вземания за ДНИ и ТБО за 2015 г. Видно от мотивите на съдебното решение, съдът действително е посочил, че с АУЗД № 27-1/26.09.2016 г. издаден от С. Г. на длъжност "Главен експерт приходи, Звено "Местни приходи" към община Батак, мълчаливо потвърден от ръководителя на "Звено за местни приходи" при Община Батак, че са установени вземания за ДНИ и ТБО за 2015 г. в общ размер на 10 493. 02 лева – главница и лихви в размер на 1 150. 60 лева, т. е. общо 11 643. 62 лв. Доколкото със сила на пресъдено нещо се ползва диспозитива на съдебното решение, посоченото не е самостоятелно основание за отмяна на съдебното решение. Чл. 64, ал. 1 ЗМДТ определя, че ТБО се заплаща от лицата по чл. 11, ал. 1 с. з. определя, че данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Чл. 11, ал. 5 ЗМДТ предвижда, че за имот - държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление. В случая от доказателствата по делото съдът правилно е приел, че сградата, декларирана с декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ вх. № 06-03-145/19.11.2007 г. е частна държавна собственост. Неизяснен е останал въпросът кое следва да е данъчно задълженото лице за тази сграда. Първоинстанционният съд е приел, че АДС № 5294/10.09.2007 г. е актуалния и правно валиден документ, който установява кой управлява сградата, за която са установени местни данъци и такси, респективно кое е данъчно задълженото лице съгласно чл. 11, ал. 5 от ЗМДТ, вкл. за ТБО, съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ. Издаденият акт за частна държавна собственост не е правопораждащ правото на собственост и условията на нейното ползване акт. Разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ изрично постановява, че актът за държавна собственост няма правопораждащо действие. Съгласно чл. 5, ал. 2 ЗДС, АДС е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закон, но той има констативно, а не конститутивно действие. Поради това, липсата на отбелязване в АДС, че описания в него имот е предоставен за управление по смисъла на чл. 11, ал. 5 ЗМДТ на СУ "Св. Климент Охридски", а на друго лице, не води автоматично до извод, че не е налице такова предоставяне. По делото пред първата инстанция са представени доказателства – Заповед № 348/06.08.1996 г. на Министерски съвет на Република България, Комитет по горите, че сградата описана в АДС е предоставена за стопанисване и управление на СУ "Св. Климент Охридски". Съдът не е изяснил дали така предоставената сграда е заведена по съответните счетоводни сметки по баланса на учебното заведение. Не е изяснено кога е подадена първоначалната данъчна декларация от университета и на какво основание. Представената по делото данъчна декларация вх. № 06-03-145/19.11.2007 г., видно от отбелязаното в нея, е подадена поради настъпила промяна във вече декларираните обстоятелства. В публичното правоотношение - задължен субект - община, в контекста на дължимостта и на ДНИ, и на ТБО, едно лице се легитимира като собственик, респ. заявява се като задължен субект пред общината с писмено уведомление и задължение за подаване данъчна декларация за облагане на имота. От този момент нататък той се счита задължено лице по смисъла на закона за дължимите местни данъци и такси. В случая СУ е подал данъчна декларация за предоставения му за ползване имот, т. е. легитимирал се е пред общината като ползвател на този имот. Да се отрече качеството му на данъчно задължено лице само защото не е вписан като лице, на което е предоставено правото на управление и стопанисване в АДС противоречи на правната логика. Пред настоящата инстанция са представени нови писмени доказателства, за предаване на сградата на СУ. С оглед забраната на чл. 220, въз основа на тях съдът не може да прави нови фактически установявания. По делото е останал неизяснен въпросът предадена ли е сградата в м. Широка поляна на университета и той ползва ли е, за тази сграда заплащана ли е ТБО от страна на СУ, от кой момент и на какво основание. Едва след изясняването на тези въпроси може да се определи кое е данъчно задълженото лице по смисъла на закона. След отговора на този въпрос и ако данъчнозадълженото лице е СУ ще следва да се прецени предоставяни ли са реално услугите по чл. 62 ЗМДТ и правилно ли е определен размера на ТБО. За пълнота следва да се отбележи, че дори и в съдебното производство да се установи, че данъчно задълженото лице не е СУ, то като заинтересована страна не следва да се конституира евентуално установеното данъчно задължено лице. За последното задължението за заплащане на ТБО няма да произтече от съдебното решение, поради което то не е засегнато от него. По изложените съображения обжалваното решение като неправилно ще следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото съдът следва да изиска всички данъчни декларации – първоначална и евентуално последващи, подадени от СУ за сградата в гр. Батак, м. "Широка поляна" и приложенията към тях, да изясни въпроса дали сградата е заведена по съответните счетоводни сметки по баланса на учебното заведение, да изясни дали сградата е фактически предадена за стопанисване и управление на университета и дали той я ползва. В случай, че СУ е данъчно задължено лице да прецени налице ли е реално предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ и правилно ли е определен размера на ТБО. На основание чл. 226, ал. 3 АПК по искането за присъждане на разноски ще следва да се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение