Определение № 495 от 24.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 936/2010 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 9912/10.Х11.2009 г. на едноличния търговец О. Л. Ч. от С., действащ с фирмата „Ф.Б.К. 6.9-36 -О. Ч.", която е била подадена от процесуалния му представител по пълномощие от САК, против решение № 1218 на Софийския апелативен съд, ГК, 1-и с-в, от 29.ГХ.2009 г., постановено по гр. дело № 555/09 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение на СГС, ТК, с-в VI-1, от 13.Х.2008 г. по гр. дело № 700/2005 г. С последното ЕТ настоящ касатор е бил осъден да заплати на ищцовото [фирма] - С. по обективно кумулативно съединените негови осъдителни искове суми, както следва: 12 482.34 лв., на основание чл. 232, ал. 2, предл. 1-во ЗЗД, представляваща неплатен наем по сключен помежду им договор от 1 .IX. 1999 г. за период от 14 месеца, считано от 1.VI.2001 г. и до 29^11.2002 г., ведно със законната лихва върху тази главница от завеждането на този иск /6.ГУ.2005 г./ и до окончателното й изплащане; 20 434.99 лена, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като обезщетение за забава /мораторна лихва/ в плащането на уговорения наем в размер на законната такава, за периода от 6ЛТ.2001 г. и до завеждането на иска /6.1У.2005 гУ, както и общо 4 306.84 лв. съдебно-деловодни разноски съразмерно с така уважената част от исковете. Оплакванията на ЕТ касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение както на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С оглед това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, с който обективно кумулативно съединените искове на [фирма] - С. да се отхвърлят изцяло, като неоснователни. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Ч. не обосновава приложно поле на касационното обжалване, тъй като повторно се позовава на текста на чл. 281, т. 3 ГПК, поддържайки тезата си за неправилност на атакуваното въззивно решение. По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма] - С. писмено е възразило чрез процесуалния си представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията изложени в жалбата на едноличния търговец, претендирайки присъждане на съдебно-деловодни разноски. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Софийския апелативен съд, касационната жалба на ЕТ О. Л. Ч. от С., действащ с фирмата „Ф.Б.К. 6.9-36 - О. Ч.", ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните: Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 1 на ТР № 1/19.П.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен да го извежда от твърденията на касатора, както и от изтъкваните от него факти и обстоятелства. Непосочването на релевантния правен въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационната обжалване - без да се разглеждат допълнителните законови основания за това, които в случая дори не са били посочени бланкетно. Независимо от този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК, не следва да бъдат присъждани претендираните от ответното по касация търговско д-во съдебно-деловодни разноски, тъй като то не е доказало надлежно такива да са били реално направени. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на. Републиката, Търговска колегия, Първо отделение