Определение № 901 от 25.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11849/2023 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на адв. Р. Илиева от ВАК, подадена в качеството й на процесуален представител на А. Атанасова от [населено място], обл. Варна, с която се обжалва Определение № 3031/30.10.2023 г., постановено по адм. дело № 2276/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане подадената от А. Атанасова жалба против мълчалив отказ по нейно Заявление № 034-00-179/16.05.2023 г. и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението, иска се неговата отмяна и връщане на делото на АС – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – директор на ТП на НОИ - Варна, изразява становище за неоснователност на частната жалба в подадено писмено възражение. Излага съображения, че не е налице годен за обжалване административен акт – изричен или мълчалив отказ, поради което подадената жалба е недопустима, с оглед което прекратяването на съдебното производство е законосъобразно. Върховният административен съд /ВАС/, шесто отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежни страни, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството по адм. дело № 2276/2023 г. по описа на Административен съд – Варна е образувано по жалба на А. Атанасова, подадена чрез адв. Р. Илиева от АК – Варна, с което се оспорва мълчалив отказ на директора на ТП на НОИ – Варна за отпускане на парично обезщетение за безработица по Заявление № 034-00-179/16.05.2023 г. С Разпореждане № 8979/16.10.2023 г. административният съд е оставил жалбата без движение. Дал е указания на жалбоподателя в 7-дневен срок от получаване на съобщението да заплати държавна такса в размер на 10 лв. и да представи платежния документ, да представи пълномощно за подписалата жалбата адв. Р. Илиева, както и да уточни обжалвано ли е Разпореждане № 034-00-179-1/16.05.2023 г. за спиране на административното производство. Жалбоподателят е уведомен за последиците от неизпълнение на дадените указания. В изпълнение на горното в указания от съда срок е постъпила молба от 27.10.2023 г., подадена от адв. Илиева, с която е представено платежно нареждане, удостоверяващо заплащане на изискуемата държавна такса по сметка на АС - Варна. В молбата е посочено, че на адв. Илиева не й е известно да е обжалвано разпореждането за спиране на административното производство. Не е представено изисканото от съда адвокатско пълномощно и в молбата липсва изложение във връзка с това указание. Въз основа на горното Административен съд - Варна е постановил обжалваното определение, в което е приел, че в дадения с Разпореждане № 8979/16.10.2023 г. срок не е изпълнено даденото указание за представяне на пълномощно за подписалата жалбата адв. Илиева, нито пък е потвърдено извършеното от нея процесуално действие по подаване на жалбата, с оглед което и на основание чл. 158, ал. 3 от АПК, жалбата е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 158, ал. 1 от АПК, когато жалбата или протестът не отговарят на изискванията на чл. 150, ал. 1 и ал. 3 и чл. 151, съдията-докладчик, съответно председателят на отделение във Върховния административен съд, ги оставя без движение, като изпраща на оспорващия съобщение да отстрани нередовностите в 7-дневен срок. Ако нередовностите не бъдат отстранени в срока по ал. 1, жалбата или протестът се оставят без разглеждане с разпореждане на съдията-докладчик съответно председателят на отделение във Върховния административен съд – чл. 158, ал. 3 от АПК. В настоящия случай административният съд правилно е констатирал, че в разрез с изискването на чл.151, т.2 от АПК, към жалбата не е приложено адвокатско пълномощно за адвоката, който я е подал. Такова не е представено в 7 –дневния срок от узнаване на дадените в този смисъл указания. В частната жалба се сочи, че е налице адвокатско пълномощно към административната преписка, оправомощаващо адв. Илиева да оспорва по съдебен ред издадените по преписката административни актове. Следва да се посочи обаче, че приложеното в преписката такова е ксерокопие и представлява бланка, която не е попълнена в частта досежно процесуалното представителство пред съд. Ирелевантно е обстоятелството, че в пълномощното, оправомощаващо адв. Илиева да подаде частна жалба срещу прекратителното определение, предмет на настоящето производство, е налице волеизявление от страна на жалбоподателката, че потвърждава всички действия на адв. Илиева, извършени до момента от нейно име пред адм. орган и пред Административен съд – Варна по адм. д. № 2276/2023 г. Това е така, защото основанието за прекратяване на производството по смисъла на чл. 158, ал.3 от АПК е неотстраняване на констатираните нередовности в указания в ал.1 на същата разпоредба срок. В конкретния случай едно от дадените от първоинстанционния съд указания е изпълнено след този срок, едва с подаване на частната жалба. Наред с това следва да се посочи, че е налице и друго прекратително основание, което не е съобразено от съда, но на което се позовава ответникът в настоящето съдебното производство. Подадената жалба, с която е бил сезиран Административен съд – Варна и въз основа на която е образувано съдебното производство е недопустима. В конкретния случай не е налице подлежащ на обжалване административен акт. Както бе посочено по-горе, с жалбата на г-жа Атанасова се оспорва мълчалив отказ на директора на ТП на НОИ – Варна за отпускане на парично обезщетение за безработица по Заявление № 034-00-179/16.05.2023 г., какъвто обаче не е формиран. Видно от представеното с преписката Разпореждане № 034-00-179-1/16.05.2023 г. на ръководител на осигуряването за безработица, производството по отпускане на парично обезщетение е спряно на осн. чл.54г, ал.4 от КСО. От уточнителната молба на адв. Илиева, с която само частично са изпълнени указанията, дадени с Разпореждане № 8979/16.10.2023 г. на АС – Варна е видно, че разпореждането на административния орган за спиране на производството не е оспорено от жалбоподателката, която единствено има правен интерес от това. От горното следва, че е налице едно неприключило /висящо/ административно производство по подаденото от жалбоподателката заявление, по което не е налице постановен административен акт, изричен или мълчалив отказ, подлежащи на оспорване, с оглед което е налице хипотезата на чл.159, т.1 от АПК. С оглед изложеното обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,