Определение № 155 от 23.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 925/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1 ГПК. С частна жалба вх. № 3476/27.02.2017 г., чрез адв. Л. Й., И. Б. В. обжалва разпореждане от 09.02.2017 г. на съдията –докладчик по гр.д. № 3359/2016 г. по описа на Софийския апелативен съд, с което, на основание чл.286, ал.1, т. 2 ГПК, е върната негова касационна жалба вх. № 443/12.01.2017 г. срещу решение № 2260 от 30.11.2016 г. Жалбоподателят иска отмяна на разпореждането като незаконосъобразно, с довод, че противно на приетото в обжалжания акт, той бил представил съдебна практика по приложението на чл.52 ЗЗД. Настоящият състав на ВКС, IV- то г.о., като съобрази данните по делото намира частната жалба за допустима като подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване, като преграждащ, съдебен акт и редовна. Разгледана по същество същата е основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното разпореждане съдията- докладчик е върнал жалбата на В. след като е приел, че касаторът не е успял в срок да отстрани една от указаните му с предишно разпореждане нередовности, а именно да представи изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Фактическите и правни констатации на Софийския апелативен съд в атакуваното разпореждане не се споделят от настоящия състав на ВКС. В касационната жалба В. е наведен ясно и недвусмислено довод за противоречие на въззивното решение със съдебната практика по въпроса за приложението на чл. 52 ЗЗД, с който справедливостта е установена като критерий за присъждане на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт. С разпореждане от 16.01.2017 г. на съдията докладчик по гр.д. № 3359/2016 г. по описа на САС е указано на касатора в седемдневен срок от съобщаването да представи преписи от жалбата според броя на ответниците, да представи изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, като в случай, че навежда чл. 280, ал.1, т. 2 ГПК приложи съдебната практика, обективираща противоречието, изложението да се подпише от адвоката, както и да се приложи документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 30 лв. с посочване номера и годините на делото. Разпореждането е редовно съобщено, чрез адвоката, на 30.01.2017 г., като в срок, с молба от 06.02.3017 г., страната е посочила, че изложените в обжалжаното решение съображения противоречат на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД, представила е документа за внесена държавна такса, заверено вярно с оригинала копие на пълномощно, както и заверени копия на определение 227 от 29.04.2015 г. на ВКС, 2-ро т.о. по т.д. № 2553/2014 г., ППВС № 4/68 г., решение 98 от 02.07.2010 г. на АС- Варна по т.д. № 285/2010 г., решение от 08.10.2010 г. на Старозагорския окръжен съд по гр.д №.415/2010 г. При така установените данни, настоящият състав приема, че с молбата от 06.02.2017 г., страната е успяла да отстрани всички нередовности на касационната си жалба. Не е необходимо касаторът да посочва правната квалификация на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, на които според него следва да се допусне касационното обжалване. Правната квалификация на твърденията е задължение на съда. Не е необходимо и, съгласно мотивите на ТР № 1/ 2010г. на ОСГТК, страната да прилага копия от актовете на ВКС или ВС, съставляващи задължителна практика. Не е небходимо по смисъла на цитираното ТР също въпросът да бъде формулиран чрез изписване по точно определен, граматически стриктен и екзактен начин, за да се приеме, че в изложението страната е извела обуславящ въпрос, достатъчно е въпросът да е недвусмислено очеваден. Определението като незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото върнато на въззивния съд за администриране на касационната жалба, поради което Върховният касационен съд на РБ, IV- то г.о.,