Определение № 100 от 23.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 638/2017 г.
ВКСIV гражданско отделение23.02.2017reporting judge Веска Райчева
Ruling
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на А. Х. А. /от 13.12.2016г. и допълнение от 19.01.2017г./ СРЕЩУ определение от 05.12.2016г., постановено по гр.д.№ 672/2016 г., с което АС Пловдив е потвърдил определение по гр.д.№1022/2016г. на ОС Пловдив за отказ да бъде допуснато обезпечение по предявени от А. А. искове за прегласяване нищожност на пълномощно и ипотека, чрез спиране изпълнението на изп.д.№396/2013г. на М. А. А., рег.№826. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от връчването му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Grounds
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Обжалвано е определение от 05.12.2016г., постановено по гр.д.№ 672/2016 г., с което АС Пловдив е потвърдил определение по гр.д.№1022/2016г. на ОС Пловдив за отказ да бъде допуснато обезпечение по предявени от А. А. искове за прегласяване нищожност на пълномощно и ипотека, чрез спиране изпълнението на изп.д.№396/2013г. на М. А. А., рег.№826. Жалбоподателят А. Х. А. с частна жалба от 13.12.2016г. и допълнение на същата от 19.01.2017г., поддържа оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на въззивното определение. Моли същото да бъде отменено, като бъде допуснато исканото от него обезпечение. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Частната касационната жалба е недопустима. Определенията на съда по обезпечение на иска /чл.390 и чл.396, ал.1 ГПК/- каквото е обжалваното такова пред настоящата индтанция, подлежат на двуинстанционно разглеждане. Изключение от този принцип е въведено с разпоредбата на чл.396, ал.2 ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2010/ - съгласно която на касационно обжалване подлежат определенията на въззивния съд, с които е допуснато обезпечение на иска, когато районният съд е отказал исканото обезпечение. В случая не е налице предвидената в чл.396, ал.2 ГПК хипотеза. От друга страна, не се касае и за определение, което попада в лимитативно изброените в чл.274, ал.3 ГПК - определението за допускане на обезпечение има привременен, несамостоятелен характер - от което следва, че с него не се прегражда развитието на исковия процес, не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието на такова – като същото важи и за определението за отмяна на обезпечението. Предвид изложеното атакуваното определение не подлежи на касационен контрол. При тези обстоятелства след постановяването на определението на Пловдивски апелативен съд редът за обжалване е изчерпан. Определението е влязло в сила и подадената касационна жалба е недопустима. Като такава тя следва да се остави без разглеждане, Мотивиран от горното, съдът