Определение № 24 от 01.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 107/2010 г.

С определение от 10.02.2010 г., постановено по н.ч.х.д. № 1447/2009 г. от председателя на Кюстендилски районен съд, производството е прекратено поради отвод на всички съдии от този съд на основание чл. 29, ал. 2 НПК и е изпратено на Върховния касационен съд за произнасяне по реда на чл. 43, т. 3 НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е на становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, тъй като са налице условията, предвидени в чл. 43, т. 3 НПК. Върховният касационен съд провери данните по делото, становището на прокурора и намери следното: Искането за промяна подсъдността по делото е ОСНОВАТЕЛНО. Налице е хипотезата на чл. 43, т. 3 НПК, тъй като съдът, на който делото е подсъдно, не може да образува състав. Н.ч.х.д № 1447/2009 г. на РС – гр. К. е образувано по тъжба на П. Г. П. против Д. И. Д. за извършено от последния престъпление по чл. 148, ал. 2 във вр. с чл. 147, ал. 1 НК. В молба от 21.12. 2009 г. - л. 20 от производството подсъдимият Д е изразил съмненията си относно безпристрастността и незаинтересоваността на съдиите от РС – гр. К. при разглеждане на делото, доколкото тъжител по същото е кмета на Община К.. Изложено е и становище, че делото следва да бъде разгледано от друг, равен по степен съд, който да е от друг съдебен район. Основание за отвода на някои от съдиите от РС – Кюстендил, извън посочените, е и личното им познанство с тъжителя. Осигуряването на справедлив процес изисква промяна на подсъдността на делото чрез възлагането му за разглеждане на друг, еднакъв по степен съд от друг съдебен район, какъвто е Районен съд – гр. Б.. По изложените съображения и на основание чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение