Определение № 8372 от 05.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6015/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба, подадена от "Дънди Прешъс Металс Челопеч" ЕАД против определение № 3056/02.04.2024 г., постановено по адм. дело № 2653/2023 г. по описа на Административния съд Пловдив. Частният жалбоподател обжалва определението като неправилно, поради противоречие със закона и необосновано по подробно изложени доводи в частната жалба. Оспорва изводите на АС Пловдив, че разполага с друг ред за защита, поради което предявеният иск с правно основание чл. 128, ал. 2 АПК е недопустим. Иска определението да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствени действия.

Ответниците – директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" и Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", в писмен отговор на частната жалба изразяват становище за неоснователност на същата и за оставяне в сила на обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото, приема жалба за подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. По същество частната жалба е неоснователна.

С обжалваното определение е оставена без разглеждане исковата молба с правно основание чл. 128, ал. 2 АПК, предявена от "Дънди Прешъс Металс Челопеч" ЕАД срещу директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" и Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", с която са предявени следните искови претенции:

1. главен отрицателен установителен иск, срещу директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", който да установи, че между "Дънди Прешъс Металс Челопеч" ЕАД и директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" към датата на предявяване на иска не съществува административно правоотношение по реда на чл. 52 от Закона за водите (ЗВ) и/или чл. 78 ЗВ, във връзка с издадено от този ответник и действащо разрешително за водовземане от яз. "Душанци";

2. главен отрицателен установителен иск, предявен при условията на обективно кумулативно съединяване с първия иск, срещу Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", който да установи, че в отношенията между страните, не съществуват претендираните от Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" административни права срещу "Дънди Прешъс Металс Челопеч" ЕАД - публични вземания за такса за водовземане от яз. "Душанци" за 2018 г. и 2019 г. и лихва за забава съобразно писмо с изх. № ФД-14-280/19.09.2023 г. на директора на БД ИБР, както следва:- вземане за такса за водовземане за 2018 г. в размер на 191,76 лв. и лихва за забава върху таксата в размер 258,75 лв.;- вземане за такса за водовземане за 2019 г. в размер на 3 754,50 лв. и лихва за забава за периода от 15.02.2023 г. до 19.09.2023 г. в размер на 1 353,12 лв.

2.1. отрицателен установителен иск, субективно пасивно евентуално съединен с втория главен отрицателен установителен иск, срещу директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", който да установи, че не съществуват претендираните от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" административни права срещу "Дънди Прешъс Металс Челопеч" ЕАД - публични вземания за такса за водовземане от яз. "Душанци" за 2018 г. и 2019 г., ведно с лихва за забава, съобразно писмо с изх. № ФД-14-280/19.09.2023 г. на директора на БД ИБР, както следва:- вземане за такса за водовземане за 2018 г. в размер на 191, 76 лв. и лихва за забава върху таксата в размер 258, 75 лв.;- вземане за такса за водовземане за 2019 г. в размер на 3 754, 50 лв. и лихва за забава за периода от 15.02.2023 г. до 19.09.2023 г. в размер на 1 353, 12 лв. С атакуваното определение производството по делото е прекратено.

За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че при така определения предмет на делото за признаване за установено ,че към момента на предявяване на иска между дружеството и Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ не съществува административно правоотношение по реда на чл.52 от ЗВ и /или чл.78 от ЗВ във връзка с издадено от ответника и действащо разрешително за водовземане от яз.“Душанци“ и респективно не съществуват претендираните от Басейнова дирекция „Източнобеломорски рйон“ срещу дружеството публични вземания за такса за водовземане от яз.“Душанци“ за 2018г. и 2019г. и лихва за забава, исковете са недопустими. Решаващият съд приел, че доколкото в случая са налице влезли в сила индивидуални административни актове по чл.52 от ЗВ за издаване на разрешително за водоползване и по чл.78 от ЗВ за изменение на разрешителното за водоползване от два различни административни органа, ползващи се със стабилитет е недопустимо в производство по реда на чл.128 ал.2 да се разрешават спорове относно компетентността на органите по смисъла на чл.19 от АПК. Досежно съединения отрицателен установителен иск за установяване несъществуването на публични вземания за такса за водоползване и лихва за забава за периода от две календарни години, посочил, че нито уведомлението по чл.195б, ал.2 от ЗВ, нито дори поканата за доброволно изпълнение не носят белезите на индивидуални административни актове, подлежащи на съдебен контрол. На такъв според съда подлежи крайният акт, а именно-АУПДВ, с който съгласно чл.195а, ал.1 и ал.2 от ЗВ се определят неизплатени такси и който следва да бъде издаден по реда на чл.166 от АПК. Именно в това производство по издаване и съответно по обжалване на АУПДВ ще следва да се релевират и разглеждат въпросите досежно компетентността на органа, издал административния акт за събиране на публични държавни или общински вземанияе, с оглед съществуването или не на административно правоотношение по реда на чл.52 и чл.78 от ЗВ. Със същите съображения приел за недопустим и предявения в условията на евентуалност отрицателен установителен иск спрямо Директора на БДИБР за несъществуване на публични държавни вземания спрямо дружеството за такси за водовземане за процесния период и лихви за забава. С оглед горното, съдът приел, че в случая не са налице предпоставките на чл. 128, ал. 2 АПК, тъй като съществува друг ред за защита по чл. 166 ал.2 от ДОПК, който препраща към АПК- обжалване на АУПДВ, по който следва да организира защитата си ищецът.

Определението е правилно.

Разпоредбата на чл. 128, ал. 2 от АПК е регламентирано, че всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес и не разполага с друг ред за защита. Процесуалните предпоставки за допустимостта на установителния иск по чл. 128, ал. 2 от АПК са: 1. да е налице спор за съществуването на претендираното административно право или правоотношение, който да обосновава правен интерес от търсената защита по съдебен ред и 2. да липсва друг процесуален ред за защита на права и интереси. От анализа на цитираната норма се извежда, че визираните предпоставки следва да са налице кумулативно.

При преценката за допустимост на иска, административният съд законосъобразно е приел, че не са налице и двете предпоставки по чл. 128, ал. 2 от АПК. В тази връзка е без значение дали ищецът е търсил този друг ред за защита или не, както и доколко е била успешна. За разглеждането на претенция с такова правно основание е необходимо де се установи доколко обективно е възможен и наличен друг правен ред за защита на твърдяното за накърнено от административния орган право. Законодателят изрично урежда иска като субсидиарен.

В конкретния случай, както правилно е прието в оспореното определение, за жалбоподателя е налице друг ред за защита. Съгласно чл.162, ал.2, т.3 от ДОПК, публични са държавните и общински вземания за такси и др.вноски, установени по основание със закон. Основанията за дължими такси за водоползване са уредени в ЗВ. Според разпоредбите на чл.195б, ал.1 и ал.2 от ЗВ, неизплатените такси се определят с АУПДВ, респективно с АУПОВ. Доколкото в ЗВ няма изрично предвиден ред за издаване на АУПДВ и АУПОВ досежно таксите за водовземане, по силата на препращащата норма на чл.166 ал.2 от ДОПК, тези актове се издават и подлежат на обжалване по реда на АПК.С оглед гореизложеното, правилен и законосъобразен е извода на решаващия съд, че в случая е налице предвиден друг ред за защита, поради което редът по чл.128 ал.2 от АПК е неприложим.

Установителният иск по чл. 128, ал. 2 от АПК е аналогичен на установителния иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, но е насочен към разрешаване на административен спор със сила на присъдено нещо, като бъде признато по съдебен ред съществуването или несъществуването на едно административно право или административно правоотношение. Както правилно е преценил първоинстанционния съдебен състав, процесуалните предпоставки за допустимостта на установителния иск по чл. 128, ал. 2 от АПК са кумулативно дадени, а именно да е налице спор за съществуването на претендираното административно право или правоотношение, който да обосновава правен интерес от търсената защита по съдебен ред и да липсва друг ред за защита, т. е. друга процесуална възможност за защита на права и интереси.

С оглед изложеното не са налице наведените в частната жалба основания за неправилност на обжалваното определение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, трето отделение