Определение № 1391 от 07.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 875/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от М. Т. К. ЕГН [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], [улица] чрез процесуален представител адвокат Г. И. против въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, Гражданско отделение № 800/16.05.2012 г., постановено по гр. д. № 741/2012 г., с което е потвърдено решение на Пловдивски районен съд, ХVІІІ гр. с-в № 381/3.02.2012 г. по гр. д. № 3490/2011 г., с което е отхвърлен предявения от М. Т. К. против М. И. Б. ЕГН [ЕГН] и Е. К. Б. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на сключения на 14.09.1990 г. договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в нот. акт № 62, том 16/1990 г. на нотариус при ПРС по отношение на описания в решението недвижим имот-апартамент № 9, на третия етаж от жилищен блок в [населено място], [улица], състоящ се от три стаи и кухня с обща застроена площ 91.21 кв. м., ведно с избено помещение № 8 и 10.54% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж. С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и останалите съдилища на Р България и че ще има значение за точното прилагане на закона-чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Твърди, че обжалваното решение и оставеното с него в сила първоинстанционно решение са неправилни в резултат на процесуално нарушение, като не e допуснато надлежно събиране на доказателства, които биха довели до друг резултат по делото, както и че решението е в разрез със съдебна практика, а именно с Р. № 1278/8.07.2009 г. на ПОС, ХV гр. с-в по гр. д. № 1585/2008 г. За ответници по касация М. И. Б. и Е. К. Б. жалбата е оспорена с писмен отговор от процесуален представител адвокат М. М.-М.. Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното: За да отхвърли предявения иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД въззивният съд е приел, че е налице валидно сключен на 14.09.1990 г. между страните по делото алеаторен договор, който е бил изпълняван пълно, точно и с грижата на добрия стопанин от ответницата до 9.12.2004 г., когато ответницата е продала апартамента на своята сестра С. И. Б., а задължението по договора е било трансформирано в паричен еквивалент със сключване на същата дата на споразумение с нотариална заверка на подписите между М. И. Б. и М. Т. К., с което последната е декларирала, че до тази дата договорът за издръжка и гледане е изпълняван добросъвестно и страните по взаимно съгласие декларират трансформиране на издръжката в паричен еквивалент от 5 000 лв., като за бъдеще К. не желае да бъде гледана и издържана, а оставала само да живее в имота съобразно запазеното пожизнено право на ползване, както и че сумата 5 000 лв. е получена от нея на дата 9.12.2004 г. Налице е основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния процесуалноправен въпрос: Представлява ли съществено процесуално нарушение отказът на съда да допусне поискана от страната експертиза, доказателствено средство от значение за правилното разрешаване на спора между страните? Приложеното съдебно решение в аспект на посоченото основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е относимо към процесния случай, тъй като е постановено при различни фактически обстоятелства. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение