Определение № 6246 от 22.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5166/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 АПК. Образувано е по частна жалба на С. С. М., от гр. София, чрез адв. Г. Вълев, САК, против Протоколно определение № 69/ 18.04.2024 г. по адм. д. № 2035/ 2024 г. на Административен съд – София-град (АССГ), с което е прекратено производството по делото, като е счетено, че не са налице предпоставките за разглеждане на предявените по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ искове от С. С. М. срещу Столична община за обезщетение в размер на 1250.00 лв. (частично от 7000.00 лв.) имуществени вреди и 1250.00 лв. (частично от 7000.00 лв.) неимуществени вреди, произтекли от неизпълнение на влязло в сила Определение № 4466/ 30.06.2017 г., постановено по адм. дело № 5598/ 2017 г. на АССГ. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от засегнатото от определението лице, чрез пълномощник, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да постанови обжалваното определение, административният съд e приел, че ищцата претендира вреди от твърдяно незаконосъобразно бездействие от страна на Кмета на Столична община, район Сердика, състоящо се в неизпълнение на Определение № 4466/ 30.06.2017 г., постановено по адм. дело № 5598/ 2017 г. на АССГ, с което е обявена по жалба на С. С. М. нищожността на отказ, обективиран в писмо с изх. № към РСР16-ДИ11-44/8 от 26.04.2017 г. на Кмета на Столична община, район Сердика, като е върната преписката на същия за произнасяне по същество и издаване на административен акт в изпълнение на влязло в законна сила на 15.03.2016 г. съдебно решение № 1057/ 22.02.2016 г., постановено по адм. дело № 10953/ 2015 г. на АССГ с определен едномесечен срок за произнасяне, считано от влизане в сила на съдебния акт. Определението е влязло в сила на 11.07.2017 г. Съдът е установил, че с процесното определение/съответно свързаното с него решение, цитирано по – горе, преписката е върната на административния орган за произнасяне съобразно указанията, изложени в същото, чрез издаване на акт по чл. 190, ал. 6 от Закона за устройство на територията, но е приел, че неизпълнението на съдебно решение не съставлява фактическо бездействие по смисъла на ЗОДОВ, а правно такова, а от друга страна, че дори бездействието на органа да се произнесе с акт да е формирало мълчалив отказ, то такъв не е бил обжалван, респ. не е отменен, а не са наведени доводи за нищожността му. Указал е допълнително, че защитата срещу неизпълнение на съдебно решение е по реда на чл. 304 от АПК, съответно чрез образуване на изпълнително производство. При тези съображения е прекратил производството по делото. Определението е неправилно. По делото е безспорно установено, че с Решение № 1057/ 22.02.2016 г. по адм. дело № 10953/ 2015 г. на АССГ е обявена за нищожна Заповед № РД-09-32 от 07. 08.2015 г. на Кмета на район Сердика, Столична община и е отменена Заповед № РД-09-38 от 15.11.2013 г. също на Кмета на район Сердика, Столична община, като е върната преписката на административния орган за ново произнасяне по искане с вх. № АС-9400-550-/7/ 01.08.2013 г., подадено от С. С. М.. Установено е, че административният орган, вместо да изпълни влязлото в сила съдебно решение и да се произнесе по същество с акт по чл. 190, ал. 6 от Закона за устройство на територията, отново е постановил отказ в цитираното по – горе писмо, който е обявен за нищожен на основание чл. 177, ал. 2, във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК и преписката е върната за произнасяне с указан срок за това. Изложеното сочи на наличието на отменен по съответния ред административен акт, от който ищецът твърди, че са произлезли претендираните от него вреди. В тази връзка непроизнасянето от административния орган, неправилно е квалифицирано от първоинстанционния съд като повторен мълчалив отказ, респ. който подлежи на самостоятелно съдебно обжалване, респ. като правно действие, а не като бездействие. Непроизнасянето от страна на административния орган след дадени от съда задължителни указания представлява неизпълнение на задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт. Последното обосновава административнонаказателната отговорност на административния орган по реда на чл. 304 и сл. АПК, но не представлява „повторен" мълчалив отказ, който да подлежи на самостоятелно съдебно обжалване. Това е така, тъй като в случая не се касае до ново сезиране на административния орган от страна на заинтересованото лице, а до задължение на административния орган да изпълни влязлото в сила съдебно решение. Освен това възможността да се дисциплинира органът по реда на чл. 304 от АПК, съответно чрез образуване на изпълнително дело срещу органа, са способи да бъде принуден да изпълни той съдебния акт, но това не означава, че гражданинът няма право да претендира репатриране на щетите, произтекли от незаконосъобразното поведение на административния орган. Следователно в конкретния случай искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във връзка с чл. 204, ал. 1 АПК, се явява допустим и следва да бъде разгледан по същество от първоинстанционния съд. Предвид изложеното обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато на Административен съд – София-град за произнасяне по същество. Водим от горното, Върховният административен съд, Трето отделение,