Решение № 7625 от 07.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2434/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс ( АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ против решение № 1665 от 22.12.2025 г., постановено по адм. дело № 674/2025 г. по описа на Административен съд София - област (АССО). С посоченото решение, по жалба на Н. Й. Ц., съдът е отменил Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2022 с изх. № 02-230-6500/1061 от 14.11.2024 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която е отказано финансирането по схеми СЕПП, СПП, СП, ЗДП и мярка 13.1/НР1. и изпратил преписката на заместник-изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ за ново произнасяне по Заявление за подпомагане № № 23/100622/18009, съобразно указанията по прилагането и тълкуването на закона, дадени в постановеното решение, в срок от два месеца от влизане в сила на решението. Касаторът обжалва решението като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу административния акт, като неоснователна, по подробни съображения, развити в касационната жалба и в позиция по същество в молба – становище, постъпила по делото на 26.05.2026г. Поддържа се, че съдържанието на УП и на таблиците към него позволява установяването на конкретното фактическо и правно основание за отказаната оторизация по заявлението на кандидата по съответните схеми. Акцентира се на възможността ДФЗ да извършва административни проверки на подадените заявления за подпомагане чрез интегрираната информационна система и да установи състоянието на заявените парцели, вкл. и на регистрираното правно основание за ползването им и дали същите са на разположение на земеделските стопани. Претендират се разноски за две инстанции. При условие на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Ответникът – Н. Й. Ц., в писмено становище, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба като неоснователна. Твърди, че не е доказано основанието за недопустимост на заявените за подпомагане площи, не е спазена Инструкция за извършване на проверки на място по схеми и мерки за директни плащания, проверката на място е извършена в друга стопанска година, за която Н. Ц. не е ползувател на парцелите, а начина на регистриране на правните основания и доводите за слой „Площи, допустими за подпомагане“ не са относими към предмета на делото. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, за които представя списък. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Н. Й. Ц. срещу Уведомително писмо (УП) с изх. № 02-230-6500/1061 от 14.11.2024 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2022 на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с което на Н. Ц. по подаденото заявление за подпомагане е отказано подпомагане по подмярка 13.1 в размер на 4390,97 лв., по СЕПП в размер на 3384,06 лева, по СПП – 2431,79 лв., по СП основна 31827,23 лв. и по ЗДП – 2124,9 лв. За да постанови решението си АССО е приел, че уведомителното писмо е издадено в нарушение на чл. 146, т. 2 и 3 от АПК, тъй като административният орган, при посочено в УП намаление в пълен размер на исканото подпомагане, в обстоятелствената част на оспорения административен акт не е изложил основанията, въз основа на които е възприето процесното намаление, а в оспорения акт, единствено са изброени възможните хипотези за намаляване на субсидията, без да е посочено коя от тях е приложима в конкретния случай. Относно възможността мотивите на акта, съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на Р България да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи, АССО приел, че в настоящия случай подобна хипотеза не е налице, доколкото липсва позоваване в административния акт на такива документи, в това число и на Доклада от извършената проверка на място. Първоинстанционният съд обосновал и, че УП е постановено и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В подкрепа на този си извод АССО развил съображения, че в административното производство не са събрани доказателства за състоянието на парцелите, засяти с вишни, тъй като изготвения снимков материал е само от отделни части по границата на парцелите и не ги обхваща в цялост, както и е необоснована констатацията за изсъхване на вишневите дървета, тъй като не са извършвани необходимите действия (обелване на кората на дръвчетата и счупване на клони), посредством които е възможно да бъде удостоверено дали действително е налице изсъхването на дърветата, както и дали има жива проводяща тъкан и сокодвижение. Съдът е приел за установено, че при проверката на място процесните БЗС не са обходени и заснети в цялост, не е извършено преброяване на растенията, не е установяван процент на живите растения, с което не са спазени изискванията на Инструкция за проверки на място по схемите и мерки за директни плащания на площ на Дирекция Технически Инспекторат към ДФ Земеделие, както и не са установени правнорелевантните факти за извършването на преценка относно прилагането на Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. В допълнение, съдът е установил и, че по време на проверката на място – 19.10.2022 г., жалбоподателят не е стопанисвал процесните БЗС 66860- 116-2-1, 66860-116-3-1, 66860-116-4-1,66860-116-5-1, 66860-116-6-1, 66860-116-7-1 и 66860-116-8-1, тъй като за стопанската 2022/2023, парцелите са заявени от друго лице „Романов Агро“ ЕООД, УРН 693558. Проверката на място е извършена и след края на стопанската 2022г., която съгласно § 2, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за арендата в земеделието приключва на 19.10.2022 г., поради което относно посочените вече БЗС констатациите не са относими за кандидата Н. Ц.. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е постановено от законен състав, след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на оспорване административен акт. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Административният съд правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса, изключително подробно и задълбочено е анализирал събраните по делото доказателства и всички относими към законосъобразността на акта обстоятелства, които е разгледал подробно в мотивите си. Изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни и изцяло се споделят от настоящата инстанция, като в условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към тях. Съгласно пояснението към колона 3 на Таблица 1 от УП в нея се отчитат намаления на субсидията след извършени административни проверки при които са установени недопустими за подпомагане площи в съответното заявление – проверки на пощи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данни в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗ или МОСВ, както и намаления на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно чл.12 от Наредба № 5/27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. В УП действително липсва препращане към Доклад за проверка на площи от от 19.10.20222г., предмет на който, съобразно заповедта за извършване на проверка на място от 04.10.2022г. са общо 7 парцела в землището на с. Скравена, общ. Ботевград, засята с вишни, като за всеки о парцелите е отбелязано, че парцела не отговаря на Наредба №2/25.03.2018г. за критериите за допустимост на земеделски площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. В титулната част на доклада е отразена забележка на експерта, че е започната дейност по изсичане на дръвчетата от новия наемател на парцелите, както и, че според кандидата, дръвчетата са измръзнали и изсъхнали през пролетта. Подобна констатации за изсъхнали и измръзнали дръвчета липсва в доклада относно дърветата в проверените 7 парцела. В случая съдът правилно е приел, че липсват доказателства как експертът е сигнал до констатацията за изсъхнали и измръзнали дървета, както и не е определен броя на изсъхналите и измръзнали дървета. Правилно съдът е ценил заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза, установяващо, че при проверката на място парцелите не са заснети в цялост, не е обходен целия парцел, а снимките са правени в отделни части на парцелите, по границите им. При използвания визуален метод за проверка на парцелите и при вписаната обща забележка за наличието на изсъхнали и измръзнали дървета и то не като констатация от проверката за всеки от проверените парцели, а като обяснение на кандидата за периода от годината, през който дърветата са измръзнали и изсъхнали, е следвало проверката да се извърши при спазване на т.6 от Инструкцията за извършване на проверки на място по схеми и мерки за директни плащания на площ 2014-2022г. и се определи процента на живите растения върху площта, определена като фактически заета, което в конкретната хипотеза не е извършено. Неоснователни са доводите в касационната жалба за необоснованост на решението. Съответни на писмените доказателства и заключението на СТЕ са изводите на АССО, че данните от проверката на място, извършена след приключване на стопанската година, не могат да бъдат отнесени директно към заявлението на Н. Й. Ц. по отношение на процесните БЗС 66860- 116-2-1, 66860-116-3-1, 66860-116-4-1,66860-116-5-1, 66860-116-6-1, 66860-116-7-1 и 66860-116-8-1, още повече, че към момента на извършване на проверката на място парцелите имат друг ползувател. Предвид изложеното, се налага извод за правилност на обжалвания пред касационната инстанция съдебен акт. Обжалваното решение не страда от наведените в касационната жалба пороци по чл. 209, т. 3 АПК, същото е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за разноски се явява неоснователна. Основателна е претенцията за разноски на ответника по касация за разноските в настоящето производство, които следва да му бъдат присъдени в претендирания и доказан размер от 500 евро. Възражението за прекомерност на разноските, направено от касатора, с оглед размера на адвокатското възнаграждение и липса на изложени мотиви за прекомерността му, е неоснователно. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,