Определение № 6082 от 17.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4569/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. В., понастоящем в Затвора [населено място], против определение № 628/22.03.2024 г., постановено по адм. дело № 38/2023 г. по описа на Административен съд – Ловеч, с което е върнато искането му за отмяна на влязло в сила определение № 867/24.08.2023 г., постановено по адм. дело № 38/2023 г. по описа на АС - Ловеч. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което е поискана отмяната му. Върховният административен съд, като обсъди доводите в частната жалба и събраните доказателства, намира частната жалба за допустима, като подадена в срок. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното определение съдът на основание чл. 213а, ал. 1 изр. второ, във вр. с чл. 242 АПК е върнал молбата на Г. В., съдържаща искане за отмяна на влязло в сила определение № 867/24.08.2023 г., постановено по адм. д. № 38/2023 г. на АС – Ловеч, оставено в сила с определение от 28.11.2023 г., постановено от АС - Ловеч. За да постанови този резултат съдът приел, че с определение № 39/08.01.2024 г., постановено по адм. д. № 38/2023 г. на АС - Ловеч е оставено без уважение искането на В. да бъде освободен от заплащане на държавна такса и разноски за производството по процесното искане за отмяна на влязло, като изрично му е указано, че следва да представи документ за платена държавна такса в размер на 30 лв., внесена по сметка на ВАС. Определението на АС - Ловеч е оставено в сила с определение № 1954/20.02.2024 г., постановено по адм. дело № 1402/2024 г. по описа на ВАС. Въз основа на горното, на В. е изпратено копие от определението на ВАС, ведно с указания за внасяне на дължимата държавна такса от 30 лева. Съобщението, ведно с преписа на определението на ВАС, е съобщено лично на страната на 05.03.2024 г., като в указания срок документ, удостоверяващ плащането, не е представен. При установеното неизпълнение съдът е направил извод, че искането за отмяна следва бъде върнато, тъй като не са изпълнени дадените указания за отстраняване на нередовността, изразяваща се в задължението за внасяне на държавна такса. Определението е валидно, допустимо и правилно. Задължението за внасяне на държавна такса в размер на 30 лв. за подадено искане за отмяна на влязъл в сила съдебен акт произтича от нормата на чл. 242а АПК и е условие за редовност съгласно чл. 213, т. 3 АПК, във вр. с чл. 241 АПК. След препращането на искането за отмяна на АС - Ловеч за администриране, съдът е разгледал искането на В. за освобождаване от заплащане на държавна такса в производството, като същото е оставено без уважение. Отказът е потвърден от ВАС. Правилно първоинстанционният съд е изпратил копие от потвърдителното определение на ВАС на Г. В., съгласно което той следва да внесе дължимата такса от 30 лева по сметка на ВАС. Съобщението, ведно с преписа, е надлежно съобщено на В., но задължението за внасяне на дължимата се държавна такса не е изпълнено до момента на постановяване на обжалваното определение. Правилно при това положение, искането за отмяна е върнато на основание чл. 213а, ал. 1 във вр. с чл. 242, ал. 1 АПК с обжалваното определение. При така изложените съображения, обжалваното определение, следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 236 във връзка чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,