Определение № 7142 от 11.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2659/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от ГПК. Образувано е по молба на „Автолинк България“ ООД, гр. Ямбол, с искане за допълване на определение № 3925/02.04.2024 г. по адм. дело № 2659/2024 г. по описа на ВАС, в частта за разноските, чрез присъждането им в полза на молителя. Ответникът по молбата не изразява становище. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява постъпилата молба като допустима. Тя е подадена в рамките на едномесечния срок по чл.248 ГПК, от страна по делото, за която постановеният съдебен акт е благоприятен. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Производството по делото е приключило с акт на съда, с който по частна жалба на КЕВР е оставил в сила обжалваното първоинстанционно определение на Административен съд София-град. Ответникът „Автолинк България“ ООД в представен писмен отговор е оспорил частната жалба. Поискал е присъждане на разноски и е посочил приложения към отговора си, като е описал договор за правна защита и съдействие, но такъв не е представен по делото. В настоящото производство, молителят „Автолинк България“ ООД е поискал допълване на определението в частта за разноските, направени за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. По преписката на делото единствено е представено пълномощно, но не и документ за плащане на уговореното възнаграждение. При тези данни по делото и по-конкретно при липсата на доказателства за размера и че адвокатското възнаграждение е платено от „Автолинк България“ ООД на адв. Кръстев, разноски не следва да се присъждат на молителя, тъй като не е доказан нито размерът, нито реалното им извършване. Воден от горното и на основание чл.248 ГПК, Върховният административен съд