Решение № 5668 от 30.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10853/2009 г.

Решение № 5668 от 30.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10853/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Николай Валентинович Клеменюк от гр. София против заповед № РД 09-353/29.06.2009 г. на министъра на здравеопазването, с която на осн. чл. 84, ал. 4 от Закона за признаване на професионални квалификации (ЗППК) му е отказано признаването на специалност "вътрешни болести". По изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт като постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила (чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК) се иска отмяната му. Ответникът - министърът на здравеопазването, чрез процесуален представител юрисконсулт Василева, оспорва жалбата. В писмени бележки по делото поддържа становището си за законосъобразност на оспорената заповед. Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че жалбата е подадена в срок от страна с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. За да се произнесе по същество, установи следното: Процедурата по признаване на специалност "вътрешни болести", придобита в Украйна, е започнала по заявление вх. № УДО-С-2/05.02.2009 г. на Николай Валентинович Клеменюк. Видно от представените към заявлението документи, жалбоподателят е завършил Одески медицински институт им. М. И. Пирогов, специалност "Лечебно дело, и е придобил специалност "вътрешни болести" след преминаване на обучение по интернатура в същото висше учебно заведение през 1982 г. На проведено заседание от 20.02.2009 г. с протокол № 46, Комисията за признаване на професионална квалификация по специалностите "лекар", "лекар по дентална медицина" и "фармацевт" и/или специалност в областта на здравеопазването е взела решение да се изискат допълнително документи следните документи: актуално медицинско свидетелство или еквивалентен документ, в който се посочва, че заявителят е в добро психическо здраве; представените преводи на български език на дипломата и приложенията към нея, както и на удостоверението за завършване на едногодишна интернатура по специалност "вътрешни болести" да бъдат заверени по надлежния ред и след представяне на поисканите документи да се изиска становище на проф. М. Власовска, проф. Кр. Методиев и д-р И. Колева за съответствие на нормативните изисквания за придобиване на професионална квалификация "лекар" и за становище на д-р И. Колева за съответствие на нормативните изисквания за придобиване на специалност "вътрешни болести" в РБългария. Жалбоподателят е изпълнил дадените указания, като е представила поисканите документи. На проведеното 24.04.2009 г. заседание Комисията е взела решение, че са налице условията по ЗППК за признаване на професионална квалификация "лекар" на г-н Клеменюк. Във връзка с постъпило становище на д-р Колева (лист 13 от делото), че има съществени несъответствия в обучението на жалбоподателя и не са налице условията за признаване на специалност "вътрешни болести" Комисията е решила да предложи на министъра на здравеопазването да откаже признаване на специалност "вътрешни болести" на заявителя. С оспорената заповед е постановен отказ да бъде призната специалност "вътрешни болести" на Николай Валентинович Клеменюк. Като мотиви в заповедта са посочени, че жалбоподателят е преминал 11-месечно обучение за подготовка по интернатула по специалност "вътрешни болести". Съгласно раздел А "Специалности, които са включени в приложения 5.1.3, 5.1.4 и 5.3.3 на Директива 2005/36/ЕО за признаване на професионални квалификации", подраздел I 4Специалности за лица с образователно-квалификационна степен "магистър" по "медицина", т. 2 от Приложение № 1 Към чл. 1 на Наредба № 34 от 29.12.2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването срокът за обучение по специалност "вътрешни болести" в РБългария е 5 години. В приетия с решение № 639 на Министерски съвет от 2007 г. списък по чл. 6, ал. 1, т. 5, б. "в" от ЗППК (приложение № 8 към т. 4 от решението), с който са въведени изискванията на Директива 2005/36/ЕО, също е посочена минимална продължителност на обучението по специалност "вътрешни болести" 5 години. При тези доказателства, съдът прави следните правни изводи: Като правно основание в оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл. 84, ал. 4 от ЗППК и предложението на Комисията. Същата е издадена от компетентен орган съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗППК, но в противоречие с материалноправните изисквания на същия закон и в нарушение на предписаната от него форма и административнопроизводствените правила по признаване на професионални квалификации, регламентирани в Глава Пета на ЗППК. Със заповед № РД 09-168/11.04.2008 г. на основание чл. 77, ал. 2, чл. 79 и чл. 84, ал. 3 от ЗППК и § 3а от П3Р на ПМС 254/2005 г. министърът на здравеопазването е определил комисия за признаване на професионална квалификация по професиите "лекар", "лекар по дентална медицина" и "фармацевт" и/или специалност в областта на здравеопазването. В т. IV от заповедта е разпоредено комисиите да разглеждат документите за признаване на професионални квалификации и по регулирана медицинска професия и/или специалност в областта на здравеопазването и да представят на министъра на здравеопазването мотивирано предложение за признаване или отказ за признаването им, с което е изпълнено изискването на чл. 79 от ЗППК. Назначената комисия е разгледала документите на жалбоподателя и е представила мотивирано заключение на органа, съгласно чл. 80 от ЗППК. Изложените фактически основания за издаване и на оспорената заповед, сочат наличие на хипотезата на чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗППК. В тази насока са и констатациите на назначената от административния орган комисия. Съгласно правилото на чл. 83, ал. 1 ЗППК, когато доказателствата за професионална квалификация имат съществени несъответствия с изискванията на този закон, комисиите предлагат на органа по признаване да предостави на заявителя възможност да премине стаж за приспособяване или да се яви на изпит за признаване на правоспособност. Комисията и административният орган са констатирали, че продължителността на обучението, за което заявителят е представил доказателства е значително по-малка от изискванията в Република България, но в нарушение на чл. 83, ал. 1 и чл. 29, ал. 1, във връзка с чл. 30 от ЗППК, не му е предоставена възможността, предвидена в закона. Действително нормата на чл. 29, ал. 1 ЗППК е диспозитивна и дава на компетентния орган възможност да изиска от заявителя да премине стаж за приспособяване, с продължителност до три години, или да положи изпит за признаване на правоспособност, но при всички случай на наличие на хипотезите на чл. 29, ал. 1 ЗППК, следва да бъдат изложени мотиви, установяващи защо административният орган е приложил една от двете възможности. Неизлагането на съображения в тази насока е достатъчно основание за отмяна на акта, в какъвто смисъл е и Постановление № 4/1976 г. на Пленума на ВС, както и ТР № 4/22.04.04 г. на ВАС по т. д. № ТР-4/02 г. на ОСС, в т. 2. Следва да се отбележи и това, че в оспорената заповед не е посочено конкретното правно основание за отказа да се признае заявената медицинска специалност. Нормата на чл. 84, ал. 4 от ЗППК регламентира, че органът по признаване отказва признаване на съответна професионална квалификация с мотивирана писмена заповед, за която уведомява писмено заявителя, а разпоредбата на чл. 80 ЗППК гласи, че комисиите разглеждат документите за признаване на професионална квалификация и представят пред органа по признаване мотивирано предложение за признаване или за отказ от признаване на професионална квалификация в съответствие с изискванията на този закон. Следователно, след като в мотивите оспорената заповед е прието наличие на хипотезите на чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗППК, а именно, че е налице съществено несъответствие между продължителността на преминатото обучение и изискванията за придобиване на специалност "вътрешни болести" по професията "лекар", съгласно действащата нормативна уредба в РБългария, то административният орган е следвало да изложи съображения защо не прилага разпоредбата на чл. 29, ал. 1, във връзка с чл. 30 ЗППК. Правилото на чл. 29, ал. 1, т. 1 от ЗППК регламентира, че органът по признаване може да изиска от заявителя да премине стаж за приспособяване с продължителност до три години или да положи изпит за признаване на правоспособност в случаите, когато продължителността на обучението, за което е заявителят е представил доказателства при условията на чл. 28, ал. 1 или 3 е най-малко с една година по-кратка от изискваното в РБългария. Съгласно Чл. 28, ал. 1 от ЗППК, когато достъпът до регулирана професия в Република България е обвързан с притежаване на определени професионални квалификации, органът по признаване разрешава достъпа до тази професия и нейното упражняване при същите условия, които се прилагат към българските граждани, ако заявителите притежават удостоверение за правоспособност или доказателства за професионални квалификации, изисквани от друга държава членка за достъп до професията или за нейното упражняване на територията на тази държава членка. Законовото определение на "доказателства за професионална квалификация" е дадено в § 1, т. 3 от ДР на ЗППК. Систематичното място на разпоредбите на чл. 29 и чл. 30 е в Част III на Глава Първа, озаглавена "Обща система за признаване на професионални квалификации" и следователно, същите следва да се прилагат и спрямо гражданите на държави членки, завършили образованието си в трета държава. Видно от материалите в административната преписка, нито помощната комисия за признаване на професионална квалификация, нито административният орган, са обсъждали и преценявали относимостта към решавания въпрос на обстоятелствата, приложени към административната преписка. В обобщение, изложеното сочи на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като ако бяха обсъдените въпросните относими към спора факти, решаващият орган би стигнал до друг краен извод. Следователно, обжалваната заповед е издадена в противоречие с материалноправните норми на ЗППК; в нарушение на предписаната от закона форма и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменена и преписката върната на административния орган за ново произнасяне, съгласно дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на настоящето решение. Искане за присъждане на разноски не е направено и такива не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на осн. чл. 172, ал. 2, ПР. 2-ро от АПК Върховният административен съд, пето отделение