Определение № 22 от 07.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 725/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение от 30.07.2010г. по гр.д.№1637 /2009г., с което Върховният касационен съд е оставил без разглеждане частната жалба на В. В. М. срещу определение от 13.05.2009г. по гр.д.№3685/2008г. по описа на СГС ІV-В въззивен състав. Жалбоподателят В. В. М. поддържа, че обжалваното определение е неправилно и моли да бъде отменено, като частната й жалба бъде разгледана по същество. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. като взе предвид данните по делото, приема за установено следното: Частната жалба е неоснователна. С обжалваното разпореждане Върховният касационен съд е оставил без разглеждане частната жалба на В. В. М. срещу определение от 13.05.2009г. по гр.д.№3685/2008г. по описа на СГС ІV-В въззивен състав, тъй като е приел, че въззивното определение не подлежи на обжалване с частна жалба с оглед разпоредбата на пар.2 ПЗР на ГПК, във вр. с чл.213 ГПК/отм./. Съдът е констатирал, че със същото не се прегражда, нито се прекратява производството по делото, а то касае движението на същото, тъй като е оставена без разглеждане молба за поправка на очевидна фактическа грешка в протокол от съдебно заседание проведено на 13.05.2009г. При тези данни по делото настоящата инстанция намира, че с обжалваното определение на ВКС правилно е прието, че не са налице предпоставките на пар.2 ПЗР на ГПК, във вр. с чл.213 ГПК/отм./ по отношение на обжалваното въззивно определение. С постановеното определение от състав на Софийски ГС не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито е от кръга на изрично посочените като подлежащи на обжалване пред по-горна съдебна инстанция. Постановеното от въззивния съд определение няма характер и на прекратително такова, което да подлежи на касационен контрол, поради което с обжалваното определение правилно е оставена без разглеждане частна жалба срещу същото. Ето защо определение за връщането й следва да бъде потвърдено. Предвид изложените съображения, съдът