Определение № 50022 от 08.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1465/2022 г.

С постановеното по делото определение № 202/09.06.2022 година съставът на ІV г. о. на ГК на ВКС е оставил без разглеждане подадената от С. Г. С. срещу определение № 3779/03.12.2018 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 14-ти състав, постановено по гр. д. № 5409/2018 година, частна жалба с вх. № 22 725/19.12.2018 година като е прекратил производството по делото. Това определение е обжалвано от С. с частна жалба № 5821/05.07.2022 година. С разпореждане от 06.07.2022 година съдът е оставил жалбата без движение като е дал на жалбоподателката едноседмичен срок от съобщението за представи по делото доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15.00 лева. Указанията за това са съобщени на С. Г. С. на 28.07.2022 година, като на следващия ден-29.07.2022 година тя е подала молба с вх. № 6528, заведена в деловодството на съда на 29.07.2022 година. С разпореждане от 03.08.2022 година на жалбоподателката е указано в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства и декларация за обстоятелствата по чл.х 93, ал. 2 от ГПК, като същата е била уведомена за тези указания на 23.08.2022 година, но и до настоящия момент не е представила такива. С оглед на горното молбата за освобождаване от държавна такса е неоснователна по следните съображения: Освобождаването на страна в съдебното производство от задължението за внасяне на държавни такси по чл. 83, ал. 2 от ГПК се извършва след преценка на представените от нея и служебно събрани от съда доказателства, установяващи посочените в разпоредбата обстоятелства, от които може да бъде направен извод, че страната не разполага с достатъчно средства за да заплати таксата. В случая с молба вх. № 6528/02.08.2022 година С. Г. С. е поискала по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК да бъде освободена от задължението за внасяне на държавна такса в размер на 15.00 лева по сметка на ВКС за подадената от нея против постановеното по делото определение № 202/09.06.2022 година частна жалба № 5821/05.07.2022 година. Към молбата обаче не са били приложени доказателства, установяващи обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 от ГПК, от които да бъде направен извод, че молителката не разполага със средства за внасянето й. Предвид на това с разпореждане от 03.08.2022 година на С. е даден едноседмичен срок от съобщението да представи по делото попълнена декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК. Разпореждането е било връчено на молителката на 23.08.2022 година, като в определения от съда срок декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК не е представена. Такава не е представена и впоследствие, включително и до настоящия момент. При липса на доказателства, установяващи обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 от ГПК, съдът е в невъзможност да направи извод, че С. не разполага със средства за заплащане на таксата. Наистина, в производството по чл. 83, ал. 2 от ГПК, съдът може служебно да събира доказателства, но тази му възможност е ограничена само до публичните регистри данните от които не дават пълна представа за имущественото състояние на страната. Такава може да се получи само след като бъдат представени доказателства и за обстоятелствата, които не са публични и са известни само на страната или пък могат да бъдат събрани само с нейно съгласие. Затова страната не може да бъде освободена от задължението за внасяне на държавна такса само въз основа на служебно извършени от съда справки в публичните регистри. Предвид на това при липсата на доказателства, установяващи обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 от ГПК, от които да следва извода, че С. не разполага с достатъчно средства за внасяне на държавната такса в размер на 15.00 лева искането за освобождаване от такава не може да бъде уважено. След влизане в сила на определението делото трябва да бъде докладвано на съда за предприемане на действия във връзка с частната жалба № 5821/05.07.2022 година. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение