Решение № 443 от 20.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 373/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частната касационна жалба на И. Г. Б. и П. Г. Б. от гр. П. против разпореждане № 3868/28.05.2009 год. по гр.дело № 247/2009 год. на Пловдивския окръжен съд, с което е върната касационната им жалба, на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, затова се настоява за отмяната му. Касационният съд счита, че частната касационна жалба е допустима, съгласно изискванията на чл.275 ГПК, но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: срещу решение № 495/23.03.2009 год. по гр.дело № 247/2009 год. на Пловдивския окръжен съд е постъпила касационна жалба от П. и И. Б., с вх. № 9674/30.04.2009 год. По повод извършената от въззивния съд проверка, относно редовността на касационната жалба, на основание чл.285 ГПК, във вр. с чл.284 ГПК въззивният съд е констатирал нередовности и оставил същата без движение, с разпореждане от 11.05.2009 год., с което конкретизирал задълженията за отстраняване на допуснатите нередовности и задължил касаторите да посочат обжалваем интерес, съгласно чл.280, ал.2 ГПК. Касаторите са получили съобщение за отстраняване на недостатъците, и в изпълнение на указанията са ги отстранили в определения срок, с изключение на задължението си да посочат обжалваемия интерес. Изискването е регламентирано, в разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК и е едно от основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, което касаторите не са изпълнили, поради което правилно въззивният съд е приел, че непосочването на обжалваемия интерес, който следва да е над 1 000 лева, за да подлежи въззивното решение на касационен контрол, го лишава от процесуалната възможност да извърши, вменената му в задължение от нормата на чл.285 ГПК проверка на редовността на касационната жалба, затова след като констатирал нейната нередовност, я върнал на подателите й. Правните изводи изцяло се споделят от касационния съд. Налице е нередовна касационна жалба, в която не е посочен обжалваем интерес, съгласно изискванията на чл.284, във вр. с чл.280, ал.2 ГПК и съгласно чл.286, ал.1, т.2 ГПК правилно е върната на подателите й. Посочването на обжалваемия интерес е изискване за редовност на касационната жалба, съгласно чл.280, ал.2 ГПК, с оглед преценката за необжалваемост, респ. за обжалваемост на въззивното решение, която преценка разпоредбата на чл.285 ГПК вменява в задължение на въззивния съд. Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. намира за неоснователна частната касационна жалба, която остави без уважение, затова