Определение № 158 от 27.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2733/2015 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 5627/18.05.2017 г., подадена от [фирма] – чрез процесуалния представител на дружеството адв. Н. А. за изменение на постановеното от състав на второ търговско отделение на ВКС решение № 239 от 21.04.2017 г., по т. д. № 2733/2015 г., в частта за деловодните разноски. Твърди се, че присъдените в полза на молителя деловодни разноски са единствено за касационната инстанция, като не е взета предвид молбата на последния, заявена в проведеното по делото открито съдебно заседание, че претендира съдебно- деловодни разноски за всички съдебни инстанции, съобразно уважената част на иска. Ответника по молбата – [фирма], в срока по чл.248, ал.2 ГПК не изразява становище. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, Търговска колегия, като взе предвид изложеното и данните по делото, намира: Молбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, депозирала списък по чл.80 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е основателна. С постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 239/21.04.2017 г., по т. д. № 2733/2015 г., състав на второ търговско отделение на ВКС е отменил частично въззивното решение на Софийски апелативен съд № 790 от 20.04.2015 г., по в. т. д. № 4901/2014 г. и вместо него е уважил предявената от „ Е. П.“ Е. срещу „ И.“ АД искова претенция по чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.57, ал.1 ЗПУПС за сумата 38 500 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.08.2012 г. до окончателното и изплащане.С оглед изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.1 и сл. ГПК е присъдил на ищцовата страна сумата 1238.28 лв., съдебно- деловодни разноски по компенсация/2 130, 31 лв – 892, 03 лв./. При присъждането на съдебно - деловодните разноски на ищеца в посочения размер, решаващият състав на второ търговско отделение на ВКС е взел предвид единствено направените такива пред касационната инстанция и не е включил деловодните разходи на страната, направени пред първата и въззивната инстанции, така както са претендирани от последната. Поради това и молбата на [фирма] е основателна и следва да бъде уважена, при съобразяване изхода на делото. Видно от представените по делото доказателства в производството пред Видинския окръжен съд ищцовото търговско дружество [фирма] е направило разноски в общ размер на 5 622, 14 лв., от които: 2 298, 14 лв. за платена държавна такса, 324 лв. за възложени експертизи и 3 000 лв. - реално заплатено адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство /л. 161 от делото. Във въззивната инстанция ищецът е направил съдебно- деловодни разходи в размер на 3 000 лв. - реално заплатено адвокатско възнаграждение, а в касационната инстанция – общо 4179.07 лв./1 179, 07 лв. държавни такси и 3 000 лв. адвокатско възнаграждение/. Следователно общият размер на направените от [фирма] съдебно-деловодни разноски за всички инстанциии възлиза на сумата 12 801, 21 лв. Този размер следва да бъде взет предвид от настоящия състав, при определяне дължимите съдебно деловодни разноски на ищеца, съобразно уважената част от исковата му претенция по правилото на чл.78, ал.1 ГПК / 8 578.17 лв./. Предвид основателността на искането на ответната страна за деловодни разноски, основано на чл.78, ал.3 ГПК, възлизащи общо за всички инстанции на 2031.84 лв., съобразно отхвърлената част на иска, на ищцовото търговско дружество „ Е. ТЕХНО ПРОДУКТ“ Е. по компенсация следва да бъде присъдена сумата 6 546.33 лв. /8 578.17лв. – 2 031.84 лв./ . Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.248 ГПК