Определение № 137 от 28.09.2011 г. на ВКС по н. д. № 2128/2011 г.

изслуша докладваното от съдията Елена Авдева частно наказателно дело № 2128/2011 г.по описа на ВКС Производството е по чл. 135, ал.4 от Административно-процесуалния кодекс /АПК / и е образувано по спор за подсъдност между Софийския градски съд, НО, 28 състав и Административния съд – София град относно компетентния съд, който да разгледа искането на М. М. Г. за отмяна на наложената му със Заповед № [ЕГН] от 11.01.2011 г. на зам.директора на СДВР забрана за напускане на страната на основание чл. 75, т.3 и чл. 78, вр. с чл. 79, ал. 2 и ал. 3 от Закона за българските лични документи. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че компетентен е Административния съд – София град. За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност настоящият петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, образуван на основание чл. 135, ал.4 от АПК, установи следното: Осъденият М. М. Г. се обърнал към Административния съд – София град с искане да бъде отменена приложената със заповед № [ЕГН] от 11.01.2011 г. на зам.директора на СДВР принудителна административна мярка забрана за напускане на страната. Съдията-докладчик по адм.дело № 2288/2011 г. по описа на Административен съд - София град с определение № 3423 от 21.06.2011 г. прекратил съдебното производство и изпратил делото по компетентност на Софийския градски съд. В мотивите си той изразил разбирането, че се атакува мярка за процесуална принуда, подлежаща на контрол по реда на чл.68, ал.5 от Наказателно - процесуалния кодекс /НПК/ от съда, разглеждащ наказателното производство срещу молителя, т.е. Софийския градски съд. Съдията - докладчик по нохд № 5190/2010 г. по описа на Софийския градски съд, с разпореждане по същото дело от 15.07.2011 г., повдигнал спор за подсъдност с изпращащия административен съд. В мотивите на разпореждането защитил становището, че съдът е сезиран с искане за отмяна на принудителна административна мярка, наложена от административен орган след приключване на наказателното производство, което подлежи на разглеждане по реда на АПК от административен съд. Данните по делото подкрепят позицията на Софийския градски съд. В рамките на наказателната процедура по нохд № 5190 г. по описа на Софийския градски съд не е определяна мярка за процесуална принуда забрана за напускане на пределите на Република България по реда на чл.68, ал.1 или ал.6 от НПК. Това не е станало с определението на съда от 22.12.2011 г по нохд № 5190 г./2010 г., както неправилно е заключил административния съдебен състав, вероятно подведен от непрецизната редакция на атакуваната заповед, която не кореспондира със съдържанието на цитираното в нея предложение на Софийската градска прокуратура от 07.01.2011 г. Прокурорът изрично настоявал за налагане на принудителна административна мярка с цел недопускане осъденото лице да се отклони от изтърпяване на наказанието. В заповедта това предложение е удовлетворено, но в обстоятелствената й част неправилно е разчетено като вече наложена „ мярка за процесуална принуда”, макар съдът да не се е признесъл в този смисъл. Извън всяко съмнение е, че по отношение на молителя М. М. е наложена принудителна административна мярка по реда на чл. 75, т.3 и чл. 78, вр. с чл. 79, ал.2 и ал.3 от Закона за българските лични документи, чието оспорване се извършва по реда на АПК пред административния съд. По тези съображения петчленният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд намира, че компетентен да се произнесе по оспорването на заповедта на зам.директора на СДВР е Административния съд - София град, към който трябва да се насочи искането на жалбоподателя М.. Водим от горното и на основание чл. 135, ал.4 от АПК петчленният съдебен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд